Йън Ървайн - Геомант

По кожата ѝ полазиха тръпки.

— Нямам представа защо се втурнах така, Джо. Просто усетих някакво привличане.

— Аз също съм го усещал при слизанията си тук, макар че нито веднъж не съм се изкушавал. Не виждам как бихме могли да се доберем до кристалната жила, Тиан. Таванът изглежда далеч по-зле от последния път, когато го видях. Много скоро ще падне.

— Няма ли някакъв начин да го укрепим?

Миньорът огледа скалата.

— Няма да е лесно. Ще са нужни дни, за да донесем достатъчно греди и подпори. Много е вероятно таванът да се стовари върху главите ни, докато се опитваме да ги поставим.

— А ако предизвикаме падането умишлено?

Той поглади челюст.

— Не се знае какво ще повлече със себе си. Може да срути целия тунел.

Тиан посърна, лишена от надежда. А Джоейн продължаваше да обхожда мястото, загледан в тавана.

— Не бързай да униваш — рече той.

Като седна на земята, миньорът измъкна макара корда от раницата си и в единия край върза примка. Нея остави да стърчи в края на дръжката на кирката, омота останалата корда около дървото и започна да лази край стената, докато не се приближи колкото се може по-близо до жилата, без да навлиза под напуканата част.

Помъчи се да протегне кирката нагоре, но не беше достатъчно. Промъкна се още малко напред, озовавайки се точно под пукнатините. Ала пак не успя да достигне. Затова пролази още, повдигна кирката и се опита да улови с примката един от кристалите. Кордата увисна.

Джоейн предпазливо се отдръпна на безопасно място и поправи примката, за да опита отново — и отново нямаше резултат. Трети опит. Този път кордата обви кристала. Джо дръпна кирката надолу, за да стегне примката, сетне рязко изви ръка назад. Кристалът не помръдна. По-рязко движение — кордата се скъса.

Възрастният миньор изруга, което породи изблик кашлица от възмутените му дробове. Той се преви на две.

— Моля те, не стой там. Отдръпни се! — Тиан вече можеше да си представи как скалите се стоварват върху главата му. Никой кристал не оправдаваше подобен риск.

Пристъпът отмина. Джоейн обърса уста, ухили се, макар и слабо, и погледна към нея.

— Още не ми е дошло времето, Тиан.

— Колцина миньори са изричали тези последни думи?

— Хиляди. — По-добра усмивка.

Възрастният мъж захвърли кордата, притисна се към стената, промъкна се напред и с дръжката на кирката отчупи кристала. За нещастие камъкът отскочи и падна сред отломките. От тавана започна да се рони прах. Тиан затаи дъх. Джоейн подхвърли кирката във въздуха, улови я по предназначения начин и с едно движение накара кристала да полети. Улови го с другата си ръка, оттласна се назад. Миг по-късно от тавана на тунела се посипаха още отломки.

В стъпките му, с които се приближаваше към нея, се забелязваше младежка живота.

— Милейди.

Той ѝ подаде кристала и се поклони. Тиан го прегърна. Ръката на Джо, държаща кристала, се озова до ухото ѝ и девойката внезапно застина.

— Нещо не е наред ли? — попита Джоейн, усетил вцепенението ѝ.

Тя потри ухо.

— Усещането беше като ужилване.

Тиан взе кристала. Той беше по-малък от онези, с които обикновено работеше, дебел колкото палеца ѝ. Нямаше да може да бъде използван за хедрон, но за сензорния ѝ шлем щеше да бъде идеален. Отличаваше се от останалите кристали с пълната си яснота. Единствено в средата имаше шестоъгълник, образуван от дребни мехурчета.

Кристалът не жилна ръката ѝ, ала Тиан пак можеше да усети потенциала му — далеч по-силен от всички кристали, с които беше работила досега.

— Ниш! — викна Иризис и то право в ухото му. — Ставай, бързо!

Механикът се обърна и премигна на ярката светлина на фенера. Направи опит да се скрие от последната, като мушне главата си под възглавницата.

— По-късно — простена той. — Сега съм прекалено изморен.

Тя заля врата му с ледена вода.

Ниш изквича и скочи от кревата.

— Какво по дяволите си въобразяваш, че правиш?

— Виж с какво се занимава Тиан сега! — просъска Иризис.

Крил-Ниш потри очи. Тя държеше контролер, удивително красива изработка. Или поне доскоро. Няколко от пипалата бяха счупени, а други бяха изкривени по начин, указващ скачане отгоре им.

— Какво се е случило с този контролер?

— Завистливата крава Тиан го е повредила, ето какво.

— И защо ѝ е да прави това? — Ниш не можеше да повярва, че някой умишлено би разрушил такава красота, още по-малко Тиан.

Иризис седна на леглото му, притиснала контролера към гръдта си. Строшените му крайници се поклащаха.