Йън Ървайн - Геомант

— Така няма да напреднеш, занаятчия Тиан — каза последният.

Тя бавно повдигна глава и го погледна през замижали клепачи.

— Работя по осемнадесет часа на ден.

— Всички работим усилено — каза отговорникът.

— Аз работя по-усилено от когото и да било! — кипна Тиан. А после по-меко добави: — Имам чувството, че главата ми гори, Ги-Хад. Страхувам се да…

Той пребледня.

— Тогава спри. Няма да допусна във фабриката ми да има изпържени мозъци.

— Но аз имам напредък. Изработих това устройство, за да разчитам хедроните. — Тя указа въпросното.

Ги-Хад взе шлема и го огледа. Докосна кристала с върха на показалеца си. В този момент Тиан затаи дъх, но при него не последва нищо от случилото се с Иризис. Това не беше изненадващо. От психична гледна точка умът му не беше по-активен от къс овнешко.

Занаятчията постави хедрон в сферата и обясни принципа на действие. Надзирателят и отговорникът слушаха внимателно, ала надали разбраха нещо. Това не беше от значение. Никой от двамата не знаеше как функционират контролерите, но разбираха значението им за войната.

— Какво откри? — изстреля Грист с тона на генерал, обръщащ се към зелен новобранец.

— И трите хедрона притежават сходни черти. Функционирали са отлично при инсталация. Ако желаете, можете да проверите вписаните данни…

Ги-Хад махна с ръка.

— Доверяваме се на думата ти.

— Аз не се доверявам на хора, които нарушават правилата ми — заяви Грист. — Тя непрекъснато излиза без разрешение.

Ги-Хад му направи знак да замълчи. Тиан разказа за наблюденията на Джоейн относно ефектите върху извадените кристали, както и за собствените си експерименти. На масата ѝ лежаха парчета кристал, до едно номерирани.

— Оставих тези късове навън: две на слънце, две на сянка, две на сухо място и две на влажно. А тези осем парчета бяха вътре: две бяха досами пещта, две малко по-далеч, но пак на топло, тези двете на средна температура, а тези две при студената южна стена.

Отговорник Ги-Хад изглеждаше впечатлен.

— И какво откри?

— Все още нищо. Току-що ги донесох.

Грист изсумтя:

— Казах ви, че тя само ни губи времето.

— Мълчи, младши надзирателю! — тросна се Ги-Хад.

Лицето на Грист се вцепени. Тиан усети, че се е сдобила с поредния враг.

— Разчети ги, занаятчия — нареди отговорникът.

Тиан можеше само да се моли, че няма да го разочарова. Тя си сложи шлема, стисна зъби срещу болката и постави първото късче в сферата.

— Почти няма излъчване. — Занаятчията го извади и премина към следващите образци.

Отговорникът подхвърли късчето в огромните си лапи, където то се изгуби.

— Номер едно — рече той. — Онова, което е било оставено на слънце?

— Точно така.

Двамата мъже мълчаливо я наблюдаваха как работи.

— Образец номер две притежава известна аура, но слаба. Четирите кристала, оставени близо до пещите, са отишли. Всички останали са непроменени.

Ги-Хад изглеждаше объркан и Тиан разясни:

— Способността им да извличат енергия от полето може да бъде унищожена чрез излагане на слънчева светлина, макар че процесът не е моментален. За голям хедрон ще са необходими дни, може би дори седмици.

— Но това не може да е причината за отказа на твоите кристали — каза Грист. — Те са били съхранявани добре.

— Не, но… Хрумна ми нещо! — Тиан взе шепа кристални парчета от кошницата си и ги провери. Всички те имаха силно излъчване. — Елате с мен при пещите.

Двамата я последваха, като Грист не се и опитваше да скрие раздразнението си.

— Явно за други това не важи, но аз си имам работа — изсумтя той.

Тиан постави две от парчетата до стената на пещта, нажежена до червено, и още две на малко по-хладно място. Остави ги там пет минути, преди да ги прибере с щипци.

Върнаха се обратно в работилничката ѝ, където тя отново измери аурата им.

— Първите две парчета са изцяло угаснали. Другите две имат излъчване, но чезнещо. Виждате ли! — победоносно рече тя. — Ако се нагреят прекалено, хедроните престават да работят. При по-малка горещина отказът е постепенен.

— Тоест казваш, че твоите хедрони са били саботирани — възкликна Ги-Хад. Той се спогледа с надзирателя, чието лице бе упорито безизразно.

— Не разбирам какво друго би могло да бъде — рече тя. — От момента на добиването си до доставянето тук кристалите нито веднъж не са изложени на слънчева светлина, а след като операторите получат контролерите си, те ги пазят по-стръвно и от първородни рожби. Само че са достатъчни пет минути край пещта, за да станат безполезни. Всеки би могъл да стори това.