Йън Ървайн - Геомант

— Празни приказки! Ти си прекалено ценна за него, Тиан.

— Защо му е да казва подобно нещо, ако не го е решил наистина? — Тиан не умееше да преценява хората и да пресява сериозните приказки. — Самият той е под па̀ра заради отказалите кланкери. А и надзирател Грист току му нашепва за мен. Грист не ме харесва.

— Грист не харесва никого, Тиан. Особено откакто…

— Откакто?

Джоейн отпи.

— Грист се готвеше да стане отговорник на фабриката, но Ги-Хад му отне този пост, когато се завърна като герой. После и самият Грист отиде на фронта, беше обвинен за разгром, за който нямаше вина, и бе понижен до редник. Оттогава целият свят му е крив. Порокът му също не му помага.

— Листата от нига?

— Да. Те подсилват гнева. Освен това никак не са евтини.

— Страх ме е от него. Войната върви много зле, Джо. Отчаяните хора вършат глупави неща.

— Войната е тръгнала на зле още откакто бях малък. След известно време човек престава да вярва на нещата, които му казват. Достатъчно стар съм, за да съм виждал пренаписани Истории.

— Историите са истина! — възмутено викна тя. Не само истина, те бяха фундаментът на света. Усъмняването в тях граничеше с богохулство.

— Не се съмнявам. Обаче чия истина?

— Не разбирам за какво говориш.

— Малцина разбират. Вече почти никой не доживява до моите години. Чувала ли си за Сказанието за огледалото?

— Зная, че е пълна лъжа.

— Когато бях малък, не се считаше за лъжа, а беше част от Великите сказания. Лилан Чантедски пък бе смятан за един от най-почитаните хроникьори. Сега е известен като Лилан Лъжеца, осквернил Историите. Защо?

— Предполагам някой е доказал…

— Най-великите люде на тогавашната епоха са били съвременници на неговото сказание: Надирил Библиотекаря, Игур, Шанд, Малиен от аахимите. В продължение на сто и тридесет години никой не е казал и дума против сказанието. И тогава Съветът на скрутаторите повелява то да бъде пренаписано. Защо, Тиан?

— Не зная.

— Тази война потъпка всичко, пред което някога благоговеехме.

Тя неспокойно се размърда на стола си.

— Този разговор не ми харесва, Джо.

Миньорът се върна към предишната тема.

— Не смятам, че размножителната палата ще ти се понрави. — Той се подсмихна. — Макар че е живот сред лукс и удоволствия…

— Дори и не се шегувай, Джо! Няма да позволя да ме третират като разплодна свиня! — Лицето ѝ бе придобило червенината на тухла. — Обичам работата си. Мога да я върша по-добре от всеки друг. Просто искам да работя и да живея живота си.

— Всички искаме това. Но войната…

— Проклета война!

— Все пак се съмнявам, че Ги-Хад действително ще те прати там, Тиан. Ти си най-добрата в работата си.

— Наистина изглежда, че притежавам необичаен талант — замислено рече тя.

— Имаш ли представа откъде си го придобила?

— Майка ми твърди, че съм го наследила от нея. Макар че тя всячески се стараеше да го потъпче.

— Така ли?

— За пръв път осъзнах наличието му на първия преглед, когато бях на шест. В един от тестовете бегло ми показаха рисунка и после ми задаваха въпроси за нея. Можах да отговоря на всичките. Те бяха удивени, а аз не разбирах какво толкова чудно има — в ума си я виждах съвършено ясно. И сега мога да я видя: семейство сред морава. Майка, баща, момиче, две момчета и куче! — Тя тежко въздъхна. — После започнаха да ми показват най-различни изображения. Карти на места, за които не бях чувала, схема на часовников механизъм, гоблен с Историите. Отговорите ми бяха съвършени, защото всеки образ се запечатваше в ума ми.

— Какво друго те питаха? — удивено попита Джоейн. — Мен не са ме подлагали на тази процедура. Още не я бяха въвели, когато бях малък.

— Така ли? — изненада се Тиан, а сетне отговори. — Най-различни неща. Четене, правопис, памет, хвърляне, стрелба с лък, математически загадки. — Тя се усмихна на спомена. — Един от тестовете дори не приличаше на изпитание. Екзаминаторите поставиха малко парченце медена пита пред мен и ми казаха, че ако го оставя недокоснато докато се върнат, ще ми дадат огромно парче.

— А ти изяде ли го?

— Не, макар че ми се искаше. Други тестове изискваха да конструирам неща от разни зъбчати колела и метални части. С тях се справих зле.

— Това е странно за човек, изработващ контролери.

— Като малка нямах такива играчки. Майка ми гледаше отвисоко на хората, работещи с ръцете си. Не би допуснала дъщеря ѝ да прави подобно нещо. Във всеки случай екзаминаторите изглеждаха разочаровани, сякаш този ми неуспех елиминираше таланта ми. Помня, че тихо разговаряха помежду си, отдръпнати, и поглеждаха към мен, поклащайки глави.