Йън Ървайн - Геомант

Иризис се приведе над Ниш и го разтърси. Той мудно се откъсна от унеса си.

Младата жена се подпря на лакът и се загледа в него.

— Докато ти хъркаше, аз размишлявах.

— Така ли? — замаяно рече Ниш.

— Имам представа кой би могъл да е шпионинът.

Младежът рязко се разсъни.

— Наистина? — Той я сграбчи за ръката и я погледна в очите. — Кой?

Тя отново разкри бисерните си зъби.

— Мисля, че е Тиан.

Механикът избухна в смях.

— Тиан? От теб не би излязъл осведомител, Иризис.

Жената стана от леглото, увивайки чаршафа около себе си с просто, но същевременно елегантно движение. Приличаше на мраморна статуя, рожба на древен майстор, само че лицето ѝ разваляше ефекта.

— Така ли? Какво правеше тя вчера?

— Беше отишла да посети майка си. Прави го всеки месец.

— Нямаше я дълго време.

— Може би е пазарувала.

— А може би е срещнала съзаклятник, комуто е продавала тайните ни.

— Осведомителите изискваме доказателства — важно заяви той. — Не празни догадки, родени от злоба.

— Ще получиш доказателства! — просъска Иризис. — А сега, миличък ми Ниш, изчезвай !

Той напусна стаята на Иризис физически задоволен, но далеч по-изнервен от преди. Ако тя решеше да го предаде, предстояха му страдания. И дотук с позицията на осведомител. Дотук с бъдещето. Щеше да бъде изпратен на фронта, където щеше да остане, докато някой лиринкс не го разкъса.

Иризис грешеше. Ниш наблюдаваше Тиан от месеци. В поведението ѝ нямаше нищо съмнително. Девойката работеше ден и нощ, понякога разговаряше с онзи стар миньор, единствен неин приятел, и посещаваше майка си в Тикси. Това беше животът ѝ.

Ако наистина имаше шпионин или саботьор, а изглеждаше, че има, трябваше да е друг. Може би дори Иризис, колкото и малко вероятно да изглеждаше това. Нямаше да му е лесно да открие изменника сред хиляда работници.

Но по-добре беше да не настройва Иризис срещу себе си. Ниш не можеше да си позволи врагове, особено такива с връзки като нейните. Той се върна на работното си място, сподирян от спомена за тялото ѝ. С нея беше направил голям удар. Надали някога щеше да има по-красива партньорка. По-добре да се престори, че взема подозренията ѝ за истина, да ѝ предложи помощ в кариерата ѝ.

Само че откриеше ли и най-дребното доказателство срещу Иризис, щеше да я унищожи. Не без съжаление, но без никакво колебание.

Казаното от Ги-Хад донесе огромно облекчение на Тиан, започнала да се съмнява в собствените си умения. Но след като изработени в други фабрики хедрони също отказваха, значи причината не се коренеше в лоша изработка. Дали врагът бе изнамерил начин да неутрализира действието им от разстояние, или ставаше дума за саботаж? Ако беше второто, как можеше един кристал да бъде повреден, а същевременно да изглежда непокътнат? Тиан никога не бе чувала за подобно нещо, останалите занаятчии — също. Така че все още не се бе измъкнала от неприятностите.

Докато всички обядваха, Тиан отново прерови стаите на майстора, този път в търсене на бележки по настоящия проблем. Не откри нищо. И също така не върна книгата на Нунар в скривалището. Още нямаше намерение да се разделя с нея.

Иризис я завари да заключва вратата.

— Какво правиш? — яростно изфуча русокосата.

— Опитвам се да разбера дали е възможно хедронът да бъде саботиран, а да не останат следи — отвърна Тиан и се отдалечи.

Нещо блесна в очите на Иризис. Тя остана загледана след дребната си съперница.

На Тиан ѝ хрумваше само едно решение — да разгледа по-подробно дефектните хедрони, дори и ако с това ги разруши. Тя си окачи индикатора и посегна към първия кристал, но спря. Ами ако дефектите се разпространяваха? В гърлото ѝ изникна буца при мисълта, че може да изгуби индикатора си. Не, не се осмеляваше да го излага на такъв риск. Вместо това тя извади схемата, която бе нахвърляла през нощта, и пристъпи към работа.

След три дни, включващи работа от зори до среднощ, Тиан беше готова. Изработеният от нея хедронов пробник се състоеше от две части. Първата представляваше сфера, изработена от медни жици, простиращи се по дължина, ширина и диагонал. Върху тях бяха нанизани малки топчета. Всяко от топчетата бе изработено от различни слоеве метал, керамика и стъкло. Сферата приличаше на орбитен модел.

Другата част представляваше шлем от емайлирани сребърни и медни нишки. От него се спускаха множество проводници, които, когато шлемът бъдеше поставен, обгръщаха главата ѝ като паякови крачка. В предната си част приспособлението имаше отвор, предназначен да държи парче кристал.