Йън Ървайн - Геомант

Иризис отпусна ръка на гърдите му. До този момент не беше срещала толкова слабо окосмено тяло. Той се усмихна в съня си. Ръката ѝ се плъзна по-надолу, под стомаха. Той моментално отвори очи.

— Крил-Ниш, любими — прошепна тя в ухото му, галейки го с дъха си. Искаше той да е в състояние да мисли само за едно.

Механикът се обърна и се притисна към нея, а Иризис го задържа с бедрото си. Ниш застина. Това ѝ движение трябваше да означава нещо, но той си нямаше понятие какво.

Иризис го наблюдаваше, притиснала завивката към шията си. Тя я остави да се плъзне привидно случайно. Когато очите на младежа се обърнаха към тежката гърда, люлееща се над лицето му, Иризис разбра, че той е изцяло под властта ѝ.

— Знаем какво искаш, Крил-Ниш. — Той посегна да я прегърне, а Иризис се отдръпна и каза замислено. — Чувам, че баща ти вече не е екзаминатор.

— Той е перквизитор за целия ейнунарски район — наперено каза Ниш.

— Нима? — възкликна Иризис. Беше впечатлена, макар че не го показа. Тя позволи на партньора си да се наслаждава на полагащата се по роднинство слава, преди да запита: — Може би ще стане дори скрутатор?

Ниш посърна. Явно се беше опитвал да изкара баща си по-важен, отколкото бе в действителност. Юношата сведе поглед към омачканите чаршафи. Може би смяташе, че тя се опитва да го направи за смях.

— Както и да е. — Иризис махна с ръка, знаейки, че това ѝ движение кара други нейни телесни части да потрепват приятно. — Аз лично далеч по-силно се интересувам от теб.

— Мен ли? Защо? — Ниш бе вперил поглед в зърното ѝ. Би сторил всичко, за да я има отново.

— Отдавна те държах под око, Крил-Ниш. — Това беше лъжа, разбира се. — Разкажи ми за себе си.

Той започна да разказва досегашния си живот, леко променил историята, за да звучи по-внушително. Не бе стигнал далеч, когато Иризис го прекъсна:

— Всичко това ми е известно. Но има едно нещо, което не разбирам…

— Което е?

— Защо изобщо си тук. Ти не си механик, Крил-Ниш.

— Механик съм! — Той се изправи ядосано. — И работих здравата, за да стана такъв.

Иризис отново го накара да легне.

— Съжалявам. Не исках да те обидя. Разбира се, че си механик, и то добър…

— Не ми е изтрябвало покровителството ти! — Той се измъкна от леглото и посегна да вземе панталоните си.

Завивката се спусна изцяло, разкрила и втората гърда. Индикаторът все още висеше на шията ѝ. Иризис се протегна и придърпа лицето на застиналия Ниш към гръдта си. Той се съпротивлява, но не продължително.

— Имах предвид… Трябва да съществува някаква друга причина, поради която баща ти те е изпратил тук? По-важна от това да станеш механик. Ти би бил далеч по-полезен като писар, помощник на някой търговец или секретар на скрутатора.

— Да — смотолеви младежът, опиянен от близостта ѝ. Не разполагаше с опита да прогони тялото ѝ от съзнанието си.

— Каква е тя? — Иризис галеше гърдите му с два пръста.

— Аз съм и осведомител — хрипкаво изрече той. Това бе най-ниската степен в изпълнителската йерархия: осведомител, следовател, перквизитор и немислимо мощния скрутатор.

— Шпионин! — възкликна тя и дръпна чаршафа нагоре.

Ниш отново посегна към нея, този път по-уверено. Тя му позволи да я милва през завивката, преди отново да се отдръпне. Младежът побърза да я увери:

— Не съм шпионин, а наблюдател, помагащ за запазването на реда. Тази фабрика е изключително важна…

— Защо? Има стотици фабрики. С какво нашата е толкова важна? — Иризис се приведе напред.

— Нашите кланкери се оказват най-добри заради високото качество на контролерите ни.

— А каква е причината за това? — прошепна тя, взе ръката му и я плъзна под завивката.

Очите на Ниш щяха да изскочат. По челото му изби пот.

— Заради — отвърна дрезгаво — високото качество на хедроните ни и забележителната работа на занаятчиите. Скрутаторът иска да узнае защо, да ни защити и да се убеди, че никой няма да открадне тайните ни.

— Все някой трябва да бъде най-добрият. И ако ние добиваме най-добрите кристали, логично е, че и контролерите ни ще са добри…

Иризис го погледна косо. Той се поколеба, усетил, че е казал повече от необходимото. Младата жена насочи ръката му по-надолу. Ниш простена.

— В самото място има нещо необичайно! — бързо изрече той. — Нашите занаятчии са много по-добри от останалите, дори и когато използват долнокачествени, внесени кристали. Трябва да се дължи на тукашния възел.

Иризис отново започна да го милва.