Йън Ървайн - Геомант

Тъкмо в този момент Тиан мина край него. В тази фабрика занаятчиите можеха да се похвалят с най-голяма почит. Те също работеха с ръцете си, но само ценни неща: злато и сребро, платина и живак, мед, кехлибар и кристали. Никога не се цапаха, а най-добрите сред тях бяха същински артисти, разрешаващи проблемите си чрез брилянтно мислене. Освен това занаятчиите работеха със сетивата си. Те притежаваха специални таланти, близки до Тайното изкуство, което ги сродяваше с гадателите.

Ниш можеше само да си мечтае да бъде занаятчия — липсваше му тъй важният талант. Ала за него честолюбието беше всичко. Затова той се стремеше да се обвърже с някоя от представителките на тази професия. Във фабриката имаше четири жени, които отговаряха на този му критерий, като само две от тях бяха достъпни. Едната от тях, Иризис, дори не поглеждаше механиците, защото бе от семейство Стирм, дъщеря на един майстор и племенница на друг. Тя никога не би се унижила с един прост механик. Ниш я мразеше, но същевременно бе способен да я разбере. В това си отношение Иризис приличаше на него.

С Тиан нещата стояха по съвсем различен начин. В нея би могъл да се влюби. Ниш остави гаечния ключ и я загледа. Тиан едновременно над и под него: положението ѝ в завода бе по-високо от неговото, ала тя бе дошла от размножителната палата и не познаваше баща си. Да изгубиш отец бе нещо съвсем обичайно в свят на бран. Но да не знаеш името… Това се считаше за голям недостатък сред общество, умопобъркано на тема семейство и Истории.

Тиан също вървеше с отметната назад глава, макар и без онова вирене на нос, съпровождащо походката на Иризис. Не изглеждаше да се интересува от заобикалящия я свят, по-скоро създаваше впечатлението, че единственият мир, представляващ интерес за нея, се намира в главата ѝ. Някои ѝ бяха дали прякора Ледената девица, но Ниш я разбираше. Тиан се славеше с репутацията на най-усърдната и умна работничка във фабриката. Тя се опитваше да компенсира нещо. Може би липсата на баща? Нещастните обстоятелства около произхода ѝ?

Тиан носеше широки панталони, блуза от сив лен и стари, но запазени ботуши. Толкова близо до пещите повече дрехи не бяха необходими. От поклащането на гърдите в такт с крачките Ниш почувства, че вътрешностите му се втечняват. Желанието го накара да забрави всичко.

Хайде, върви при нея! Тя е мълчалива и затворена. Ще те изслуша и ще бъде поласкана. Но той се колеба прекалено дълго. Тиан отмина, усмихната леко, без дори да го погледне. Лъскавата ѝ черна коса подскачаше върху врата ѝ.

Скоро тя щеше да изчезне иззад ъгъла и да отиде в работилницата си, в най-хладната част на фабриката. Върви, глупако! Имаш какво да предложиш. Дори Ледената девица няма да ти откаже. Тя носи наследството на размножителната палата. Просто изчаква най-доброто предложение. А няма да получи по-добро предложение от твоето.

Ниш остави инструментите си на масата, обърса мазните си ръце в парцал и затича след нея по коридора. Тя вече бе изчезнала в отделението, където работеха занаятчиите и останалите фабрични работници с по-чиста дейност. Тяхното помещение бе отделено с двойни врати, предназначени да държат прахта настрана.

Тъй като Тиан вече бе преминала отвъд, Ниш също нахълта, без да си сложи чиста престилка или да смени мръсните си ботуши. Всички се взряха в него, но той не обърна внимание.

— Тиан! — провикна се Ниш. — Занаятчия Тиан!

Тя тъкмо се канеше да влезе в кабинката си, но се обърна при вика му.

— Да?

Ниш дотича при нея, за момент застина, а сетне изблъска думите си.

— Тиан, неимоверно се възхищавам на работата ти. Мисля… мисля, че ти си най-забележителната жена, която съм срещал.

За момент в очите ѝ блесна паника, бързо заменена от гняв.

— Щом ѝ се възхищаваш толкова — отвърна ледено Тиан, — защо разнасяш мръсотията си навсякъде?

Припомнил си как изглеждат дрехите му, Ниш се изчерви. Само отчаянието му попречи да избяга на мига.

— Съжалявам, ще изчистя…

— Не си прави труда. Какво искаш, механико?

— Просто да поговоря с теб. Ти си забележителна, Тиан.

— Вече спомена това.

— Би ли искала… би ли…?

Удивеният ѝ поглед го накара да замълчи. Устните ѝ бяха с цвета на къпини. Повече от всичко му се искаше да провери, дали сходството важи и за вкуса им.

— Какво? — тросна се Тиан.

— Мислех си… може би вечеря… или да се разходим навън, а после…

Не, не можеше да го каже, не и сред кискащите се работници, които подбелваха очи едни към други. А занаятчия Фистила Тир, в напреднала бременност, избра точно този момент, за да се заеме с шлифоване.