Йън Ървайн - Геомант

Задният люк се отвори. Изникна строен млад мъж с пощенска чанта в едната ръка и раница в другата. Той се протегна, потупа машината по крака и се обърна.

Ки-Ара не беше висок. Имаше красиво лице с изчистени черти, загрозено от хлътнала брадичка. Косата му стърчеше във всички посоки. Около тъмните му очи имаше червени кръгове. Върху едната му буза личеше ивица черна смазка. Въпреки това той се стори симпатичен на Тиан.

— Колко е приятно отново да почувстваш, че машината работи — обърна се операторът към Ги-Хад, като отбягваше да поглежда Тиан. — След като контролерът умря … Мислех, че никога вече няма да я подкарам.

Лицето му се сгърчи. Връзката между кланкер и оператор беше изключително силна, почти като привързаността между любовници. Прекъсването ѝ бе способно да причини умствен срив. Самият Ки-Ара също изглеждаше близо до подобна орис. Тиан от цялото си сърце му съчувстваше.

— Трудно беше да свикна с новия контролер — продължи той. — Главата ми ще се пръсне. Пратка за вас, сър! — Операторът подаде пощенската торба на Ги-Хад.

— Благодаря. — Отговорникът се извърна, за да я отвори, извади документ и започна да го чете, смръщвайки се.

— Какво стана, когато контролерът престана да работи? — попита Тиан.

Горната устна на оператора трепна, ала той успя да се овладее.

— Бяхме се отправили нагоре по крайбрежието. Всичко вървеше идеално. Напускахме полето на възела Липи и навлизахме в зоната на влияние на възела Ксанпт. Той е много силен…

— Да, чувала съм за нея — каза Тиан. Харесваше ѝ формата на устата му. Чудно как не го беше забелязала преди.

— Аз си бях сложил операторския шлем. Още не бяхме навлезли полето на Ксанпт, само че вече го усещах. Понякога е малко сръдкаво да превключиш от едно поле на друго, а аз не исках да оставам между двете. Маховиците надали щяха да пренесат тежестта на машината толкова далече.

Ки-Ара изкосо погледна Тиан, която кимна.

— Полето на Липи започна да се изменя неравномерно: на моменти се чувстваше силно, а в други почти изчезваше. Ставаше все по-трудно и по-трудно да виждам полетата. Не можех да се настроя към нито едно от тях. — Гласът на оператора трепна заради повторното изживяване на ужасната сцена. — Започнах да си мисля, че полето на Липи е изчезнало съвсем, но пред мен имаше два кланкера, които не изпитваха проблеми.

Тук Ки-Ара побледня и трябваше да седне.

— И какво стана после? — подкани го Ги-Хад след продължително мълчание.

— Изгубих ги. И двете полета изчезнаха! Хедронът умря, нямаше какво да сторя. Ако се беше случило по време на битка… — Той потръпна. — Свалих контролера, пътувах на стоп до Тикси и го изпратих на вас.

— В работилницата ми е — рече Тиан. — Не мога да разбера какво е станало. Кристалът е напълно угаснал.

Ки-Ара изглеждаше разстроен, като заблудено хлапе.

— Ако това е всичко — рече той, прегърнал контролера, — ще се оттегля. Не съм спал две нощи.

— Да, благодаря ти, Ки-Ара — каза Ги-Хад. — Зная, че си сторил всичко по силите си. Трябва да ти е било много трудно.

Младият мъж се отдалечи. Тъмните очи на Тиан го проследиха замислено.

— Чудиш се дали той няма да се окаже избраният? — сепна мислите ѝ Ги-Хад.

Тиан се изчерви. Точно за това се бе замислила. И също си бе мислила, че след като трябва да се чифтоса, защо да не бъде с оператор на кланкер? Между начините им на работа и живот имаше много сходства, а ако нещата не потръгнеха, той щеше да е далеч от нея през по-голямата част от времето. В най-лошия случай поне никой нямаше да може да я обвини, че не е изпълнила дълга си.

— Да — тихо каза тя.

— Операторите са странни хора. И сама знаеш, че машините им за тях винаги са на първо място.

Отговор не беше нужен. Той продължаваше да се мръщи, хванал съобщението.

— Лоши новини? — попита Тиан.

— Нов проблем. По-лош.

Тя го погледна разтревожено.

— Унищожени са още няколко кланкера, по крайбрежието северно от Ксанпт. Във всеки един от случаите врагът е знаел точно къде да ги търси.

— Кланкерите са шумни — отбеляза занаятчията.

— Не и тези. — Ги-Хад се огледа. Работникът беше далече от тях, но въпреки това отговорникът снижи глас. — Те са използвали ново приспособление, звуков щит! Придвижването е абсолютно безшумно. Освен това никой не е знаел каква е целта им.

— Но това означава, че врагът разполага с начин да ги открива. С Тайното изкуство…

Ги-Хад рязко се извъртя.

— Ей, ти, изчезвай веднага!