Йън Ървайн - Геомант

В допълнение, цялата извличана енергия трябва да преминава през гадател, което поражда вредни последствени ефекти, правопропорционални на количеството извлечена енергия. Прекалено силното извличане може да бъде — и в множество случаи се е доказало като — фатално.

Традиционното решение изтъква влагането на определен артефакт, като например огледало, пръстен или бижу, и последващото му активиране при нужда. Този специфичен подход също донася със себе си определени проблеми: артефактите са пословично трудни за овладяване, податливи са на деградация с течение на времето (спр. Ааханското огледало) и след изчерпване на заряда стават безполезни до следващо зареждане.

Известно е още, че древните са разполагали с апарати, способни да се самозареждат. До нас не са достигнали сведения за конкретните детайли на процеса, само че това е единственото обяснение, оправдаващо съществуването на приспособления с тъй дълъг живот като Огледалото, крепостта на Ялкара или легендарния конструкт на Рулке, известен с удивителната си консумация на енергия.

Полето, най-слабото от петте елементални сили, е единственото, чийто потенциал сме съумели да впрегнем до момента. Но дори и на респективно най-ниско ниво, неговият потенциал също не бива да се пренебрегва. Моята Специална теория ни предоставя разбиране за дифузната сила. Възниква възможността да се създаде контролер, който да осигури безопасното ѝ извличане. Вместо цялата енергия да бъде извличана през гадател, който процес носи всичките ограничения на живата плът, контролерът ще поеме преноса върху себе си, установявайки връзка през ултраизмерен етерен канал, и автоматично ще пренасочва енергията към съответния механизъм, в който е инсталиран.

В ролята си на скромен теоретик аз ще оставя проектирането на подобно устройство на онези, които проявяват интерес към подобни неща. Достатъчно е да изложа, че компонентите му ще съдържат…

Тиан знаеше всичко за въпросните устройства — това беше работата ѝ. Тя прескочи няколко абзаца.

Процесът може да породи променяща се аура около вложения в контролера кристал, вероятно наподобяващ контурите на излъчването около възловата точка, от която бива извличана сила. Намиращ се наблизо чувствителник може да е в състояние да долови това излъчване, макар че при нормална употреба то се очаква да бъде незначително…

Тиан остави книгата. Това бе самият документ, в който Нунар преди сто години за пръв път бе изложила принципите на действие на контролерите. Нейната теория бе позволила създаването на кланкери и някои други тайни устройства, без които войната отдавна щеше да бъде изгубена.

Тя отново се вглъби в книгата. По-нататък Нунар описваше някаква Обща силова теория , отнасяща се до самите възли, различните сили, от които се очакваше те да бъдат изградени, взаимното им съотношение и, накрая, как подобни сили да бъдат безопасно впрегнати. Също така споменаваше и светинята на всички магически теоретици, Теория за единната сила , която да обедини всички познати на гадателите сили, слаби и силни, в едно поле. В заключение Нунар заявяваше, че е малко вероятно подобна теория да бъде развита.

Тиан скри книгата зад една тухла под леглото си. Изглежда занаятчията нямаше да има полза от нея.

Тя заспа за кратко, погълната от кристални сънища, за да се събуди с готов отговор. Трябваше да създаде устройство, което да тества дефектните хедрони. Само така щеше да разбере какво се е случило с тях и да достигне до начин за разрешаването на проблема. Присядайки в леглото, Тиан взе плоча и тебешир и започна да скицира.

Беше нахвърляла основите и тъкмо духнала свещта, когато дочу стържещото дрънчене на приближаващ се кланкер. Това трябваше да е Ки-Ара. Тъй като на практика вече се беше зазорило, Тиан се облече и излезе.

Сънлив работник с фенер тъкмо отваряше страничната врата. Ги-Хад също беше там, явно се бе завърнал през нощта. Металното чудовище постепенно изникваше от мрака. В предната си част кланкерът имаше покрити фенери, широко, разделено на сегменти тяло, покрито от бронирани пластини, и четири чифта механични крака, задвижвани от хитроумен зъбчат механизъм. Бе достатъчно голям, за да побере десетима ратници и екипировката им, макар че пътуването не би било особено приятно. Бойната кула на гърба му, приютила механичен катапулт и копиехвъргач, беше празна.

Кланкерът влезе под навеса и спря с едно последно изскърцване. Настъпи тишина, прекъсвана единствено от тихото жужене на двойните махови колела, съхраняващи резервна енергия, в случай че енергийният приток от полето временно прекъсне. Те щяха да запазят инерцията си поне още половин ден.