Йън Ървайн - Геомант

— Прощавай?

Навлекът бе Иризис Стирм, малко по-млада колежка на Тиан. Макар че самата Иризис не би допуснала Тиан да я превъзхожда с каквото и да било.

Тя стоеше на прага и нетърпеливо потропваше с краче. Иризис бе човек, знаещ цената си. Висока и щедро надарена, със златна коса и сини очи. С красотата си тя бе известна в цялата фабрика. На Тиан никога не се бе удавало да срещне хора с подобен цвят на очите и косата, макар че очите на стария майстор може и да са били сини на младини.

— Нямаш право да влизаш тук. Това са помещенията на майстора. Той беше мой чичо!

Иризис не пропускаше възможност да изтъкне тази си роднинска връзка.

— Отговарям пред Ги-Хад, а не пред теб. Гледай си твоята работа!

Това беше грешка. Иризис бе много по-добра в общуването с останалите занаятчии. Освен това тя изработваше рядко съвършени и красиви контролери — същински произведения на изкуството. В работата с кристали не беше толкова добра, но не търпеше никаква критика към продукцията си.

— Поне моите контролери работят! — процеди Иризис.

— Само защото всички ние ти помагаме да ги настроиш.

— Как смееш! — скочи Иризис. — Ако чичо Баркъс беше жив, той щеше да те постави на мястото ти.

— Той действително го стори. Постави ме над теб. Сега него вече го няма и аз отговарям за твоята работа.

— Освен — замислено рече Иризис — ако не бъдеш изпратена в размножителната палата, за да изпълниш дълга си.

На това Тиан не отговори. Иризис изпълняваше своя дълг често и с ентусиазъм, макар и досега без резултат. Може би си служеше с предпазни мерки. Сериозно провинение, макар и често срещано. Отправяйки се към вратата, Тиан нервно се изсмя.

— Мисля, че тук съм по-полезна.

Сините очи на Иризис блеснаха.

— Под твоето ръководство и плуваща сред помия свиня би умряла от глад! Един ден аз ще бъда майстор. И ще стоя над теб! Тогава ще видим.

Тя остана на прага, изчаквайки другата да излезе. Тиан нямаше как да върне книгата.

Девойката се върна на работното си място. В другия край на помещението Иризис си сложи очила и маска и се наведе над камъка си, към който приближи кристал. Скоро въздухът се изпълни с парченца.

Тиан прекара няколко часа в безплодни опити да открие проблема. В един момент тя уморено отпусна глава на масата и сепнато осъзна, че фабриката е притихнала. Трябва да беше среднощ. Тя провлачи нозе към стаята си, уми се със студена вода и се тръшна върху сламеника.

Тревогите ѝ се завърнаха в мига, в който тя се отпусна върху възглавницата. Макар и изцедена, Тиан не можеше да заспи. Отново и отново (и безплодно) се връщаше към проблемите си. Накрая, след като осъзна, че няма да заспи, тя запали свещ, заключи се и извади книгата.

Не я отвори веднага. Дори не беше сигурна дали трябва да я чете. Само че ако понечеше да я върне в бюрото, приятелите на Иризис щяха да забележат. Ако я предадеше на надзирателя, щяха да възникнат подозрения, че тя се е забавила с даването ѝ, за да я чете. Скрутаторът имаше свои наблюдатели във фабриката, на които не им убягваше нищо. Тиан щеше да остане дамгосана за цял живот.

Започна да обмисля възможността да издебне подходящ момент и да я хвърли в някоя от пещите. Но ако книгата бе защитена със заклинание, каквато бе честата практика, не се знаеше какво може да последва. Пък и книгите бяха ценни, свети предмети. Тиан не можеше да изгори книга. Можеше да я скрие, но какво щеше да стане, ако я намереха неподходящи ръце? Ами ако попаднеше в ръцете на врага?

Тиан разгърна книгата. Хартията беше много приятна на допир, като коприна. Почерците бяха няколко, несъмнено дело на неколцина преписвачи. Книгата бе записана на общия език, използван сред югоизточните територии, така че Тиан можеше да разчита думите. Малко се затрудняваше да разбира значението им, ала това не бе изненадващо: собственият ѝ дневник, където тя отбелязваше подробностите от работата си с контролерите, също би бил неразбираем за повечето хора. Едно заглавие привлече вниманието ѝ и я накара да спре да разлиства.

Моята Специална теория на силата описва дифузното влияние, или поле, което заобикаля и изпълва тъканта на възловите точки. Именно тази сила гадателите използват от самото начало на приложението на Тайното изкуство, отнасяно най-малко преди седем хилядолетия. Магьосничеството винаги е било ограничавано от невъзможността ни да разберем полето: откъде идва, как се променя с времето и как може да бъде безопасно използвано.