Йън Ървайн - Геомант

Размножителната палата бе най-очебийната пропаганда. И символ за бъдеще, в което жената ще бъде ценена, единствено ако е произвела следващото поколение за месомелачката на войната и леглата на родилните отделения.

Въздъхвайки тежко, Тиан бутна вратата на майчините покои. В качеството си на една от най-добрите родилки в историята на двореца, Марни разполагаше с най-големия и скъпо обзаведен апартамент.

Само леглото ѝ беше по-голямо от стаичката на Тиан. Копринените завивки бяха алени, възглавничките — от кадифе. Марни се беше излегнала върху намачканите чаршафи, а върху корема ѝ спеше бебе. Сатенената нощница, която на занаятчията се стори твърде непристойна, се беше набрала над тлъстите бедра. Огромна гръд, все още млечна заради проявения от бебето интерес, беше небрежно разголена.

Марни отвори очи.

— Тиан, мила! — засия тя. — Къде беше? Цяла вечност не съм те виждала.

Тиан се приведе, за да целуне майка си по бузата. Марни изглеждаше свински доволна в ложето си. Не си направи труда да покрие месата си. По нея още се усещаше миризмата на последния ѝ любовник. Отвратената девойка взе стол, като се постара да го постави по-далечко от леглото, и седна.

— Съжалявам, майко. Всички работим седем дни седмично.

— Не ме наричай майко, а Марни! Защо си седнала чак там? Ела по-близо. Не мога да те виждам.

— Съжалявам, Марни. Просто не ми остава никакво време.

Погледът на Марни я опипа.

— Изглеждаш ужасно, Тиан. Само колко си слаба! Защо не искаш да ме послушаш? Този живот не е за теб. Ден и нощ да се блъскаш в онази ужасна фабрика. Ела си у дома. Всяка моя дъщеря би била приета веднага. Хубавичко ще те охраним. Ще можеш да си лежиш и по цял ден, ако пожелаеш. Никога вече няма да ти се налага да работиш.

— Харесва ми да работя! Добра съм в работата си и усещам, че върша нещо стойностно.

Както винаги, Тиан започваше да се изнервя. Тя се постара да се овладее.

— Всеки глупак може да върши същото като теб, да се рови сред мръсни парчета метал! — Пухкава ръка се протегна към нощното шкафче, за да вземе кутия с десертчета. Като ги изсипа върху корема си (обширничък беше, та имаше достатъчно място и за тях, и за бебето), тя започна раздразнено да ги подрежда. Едно от тях потъна в пъпа ѝ.

— Най-хубавите са свършили. Все пак искаш ли едно, мила?

— Не, благодаря! — отвърна Тиан, макар да умираше от глад. Нервността ѝ нарастваше. Макар че Марни обичаше да вижда в свое лице идеалната майка, трудно бе да се намери човек, по-себичен от нея. Тя обичаше децата си единствено невръстни. От гръдта си ги пращаше право в яслите, а на шестата им година ги продаваше на който предложеше най-висока цена срещу труда им. Марни бе една от най-богатите жени в Тикси, но нищо от това не стигаше до децата ѝ.

Занаятчията промени темата.

— Марни, има нещо, за което винаги съм се чудила…

Другата жена пламна.

— Ако пак ще ме питаш за проклетия си баща…

— Не! — бързо каза Тиан. — Става дума за мен. И за теб.

— Какво за мен, мила? — Марни отчупи парченце от шоколадово кексче и го опита с върха на езика си, като междувременно се наместваше удобно върху възглавниците. Да говори за себе — това беше любимата ѝ тема.

— Става дума за таланта ми — да мисля с образи. Когато си помисля за нещо, виждам го в ума си тъй ясно, сякаш гледам през прозорец.

— Наследила си го от мен, разбира се. А аз го получих от майка си. Само какви боеве бяха, когато обявих, че искам да дойда тук.

Тиан можеше да си ги представи. Майката на Марни бе заемала длъжността на придворен философ, горда и дръзка жена. Бабата на Тиан беше работила като писарка при губернатора, а бабината сестра бе прословута илюзионистка. Каква достойна представителка на рода беше Марни!

Разбира се, последната далеч не гледаше на себе си по такъв начин. Тя затвори очи, усмихвайки се на някакъв спомен.

— Ах, Том — прошепна тя, — помня всеки един от миговете ни, сякаш и сега лежиш до мен…

Тиан побърза да се изправи. Хванеше ли я подобно настроение, Марни започваше да се прехласва по някогашни любовници и да описва интимни подробности, които бяха непознати на Тиан и които тя със сигурност не желаеше да узнава от майка си. Който и да беше този Том, той определено не беше баща ѝ.

— Трябва да тръгвам, Марни.

— Та ти едва-що дойде — кисело отбеляза майка ѝ. — Глупавата ти работа те интересува повече от мен.

Тиан нямаше намерение да търпи повече.

— Всяка идиотка може да върши това, което правиш ти, майко — провикна се разпалено тя. — Разплула си се като свиня!