Йън Ървайн - Геомант

Тиан откри надзирателя по светлината на факлите. В настоящия момент той крещеше на група черноработници, които очистваха катран от една от тръбите. Можеха да се задържат само за няколко минути, преди изпаренията да ги прогонят. Ръцете им бяха покрити с мазоли, носовете им се бяха възпалили.

— Извинявай — колебливо поде тя.

— Какво? — тросна се Грист и удари с меч по бедрото си.

— Трябва да говоря с теб. Става дума за конт…

— Не тук! — той я дръпна встрани.

Тиан разтри болящата я китка.

— Не говори пред работниците, занаятчия!

— Защо?

— Духът им и без това е достатъчно нисък. Те ще разтълкуват нещата погрешно и ще започнат да разпространяват слухове. Къде беше тази сутрин?

— Бях в Тикси, за да посетя майка си.

— Не си ми поискала разрешение.

— С-съжалявам. — Тиан не се бе обърнала към него, защото знаеше, че той няма да ѝ позволи, макар че това време ѝ се полагаше.

— Започвам да се отегчавам от нежеланието ти да спазваш правилата. Удължавам договора ти с един месец. А ако се случи отново, месеците ще бъдат шест — изръмжа той. — Казвай сега какво искаш.

Тиан остана безмълвна — наказанието далеч не съответстваше на престъплението. От възмущение и отврата дори не ѝ хрумна да го попита дали той действително разполага с подобна власт.

— Езика ли си глътна, занаятчия? Не ми губи времето.

— Трябва да зная как са отказали контролерите — бързо каза тя. — Внезапно ли? Имало ли е някакви съпровождащи признаци? Случило ли се е нещо друго в същото време?

— Имам доклад от бойното поле, но в него не се казва много. Контролерите са започнали да работят неустойчиво, полето ту се появявало, ту изчезвало. Някои от краката на кланкерите били захранвани, други не. И тогава полето изчезнало напълно.

— Случвало ли се е и с кланкери, построени от други фабрики?

— Никаква представа. Машините са пръснати сред петстотин левги. Нямаме достатъчно скитове, за да разпращаме произволни съобщения. Всички птици са на служба в армията.

Той кимна отсечено и се върна на поста си.

Тиан имаше чувството, че на всяка крачка пред нея изникват затруднения. Тя се върна обратно в завода и отключи стаята, в която бе живял майстор Баркъс. Неговият заместник, когато бъдеше назначен, щеше да се настани в тези помещения. Междувременно те стояха празни — макар и старши занаятчия, Тиан нямаше право да се нанесе в тях, защото не бе придобила майсторска степен. Заводската йерархия трябваше да бъде спазвана. Затова тя още живееше в стаичката, която бе получила в началото на чирачеството си.

Тиан с часове рови из бележките му, търсейки да открие сходни инциденти с контролери. Оказа се, че Баркъс далеч не е бил методичен, макар да бе изисквал това от нея по време на осемгодишното чиракуване. В записките му нямаше никаква организация. Единствено пълното прочитане на бележките му можеше да покаже дали е работил над даден проблем. Това също се оказваше изнервящо. Твърде често майсторът бе зарязвал дадено проучване, за да не се върне към него никога повече. А други от проучванията му бяха продължавани, но хаотично — в каквато тетрадка му попадне в момента.

Тя прегледа цялото съдържание на шкафчетата и лавиците, но никъде не откри да се споменава въпросният проблем. В бюрото нямаше нищо интересно, всичко тайно бе отнесено след смъртта му. Само че най-долното чекмедже заяждаше.

Нужно ѝ беше известно време, за да го освободи, а когато най-сетне това стана, Тиан извади чекмеджето изцяло, за да определи проблема. Бе ѝ станало навик да поправя неща. Може би трябваше да смаже релсите. Понечвайки да навосъчи страните му с угарка от свещ, занаятчията забеляза, че чекмеджето е по-плитко от очакваното. Това можеше да означава само едно.

Не ѝ отне дълго време да открие тайника. Той бе приютил тънка книжка от оризова хартия, подвързана с кожени корици. Тиан я извади. Заглавната страница съдържаше автор и заглавие: Рансибъл Нунар — Гадателско изкуство.

Нищо чудно, че Баркъс бе скрил книгата. За притежаването на нелегална книга за магьосничество се полагаше страховито наказание. Трактатът на Нунар бе оправдано известен, преписван многократно. Копията му бяха пазени грижовно. Защо му е било на Баркъс, обикновен майстор в залутана фабрика, да притежава едно от тях?

Край вратата прозвучаха стъпки. Тиан мушна книгата под дрехата си и бутна чекмеджето на място. Студен глас прекъсна мислите ѝ.

— Какво си мислиш, че правиш?