Йън Ървайн - Геомант

Повреденият хедрон все така си стоеше угаснал и по никакъв начин не реагира на допира ѝ. Сякаш бе изстискан, лишен от потенциала си. Понастоящем представляваше единствено мъртво парче кварц.

Тиан взе чашата си, за да я напълни отново от бъчвата отвън. Пред вратата тя се сблъска с мургав, як мъж, чийто нос приличаше на орлова човка. Той повдигна ръка на пътя ѝ. Горните му крайници бяха несъразмерно жилести.

— Отговорник Ги-Хад! — Тя направи неволна крачка назад. Макар да го бе очаквала, внезапното му изникване пак успя да я шокира.

— Занаятчия Тиан, какъв напредък ще докладваш?

Веждите му шаваха — власати гъсеници. В другата си ръка Ги-Хад държеше дървена кутия.

Тиан заекна и се обърна към работната маса, където хедронът лежеше до разтворения си контролер.

— Още не съм открила проблема. Работеха безпогрешно, когато ги предадох.

— Сега не функционират. Погиват войници.

— Зная — тихо рече тя. — Но не мога да кажа защо. Трябва да говоря с един от операторите.

— Ки-Ара е единственият оцелял оператор. Утре той ще бъде тук. Предстои му да постави нов контролер на кланкера си. Не е никак доволен.

Няма как да бъде , помисли си тя. Връзката между оператор и машина бе особено специфична. Повреждането на контролера би се усетило като загуба на роден брат. Приучаването към особеностите на друг контролер бе неизменно мъчително — физически, емоционално и умствено.

— До какви хипотези си достигнала до този момент? — упорстваше Ги-Хад.

— Ами… има… д-две възможности. Или кристалите са притежавали невидими несъвършенства, които по някакъв начин са ги унищожили с течение на експлоатацията, или самото поле по някакъв начин е сторило това. А може би…

Тя замлъкна, защото ѝ хрумна и трета, далеч по-тревожна възможност.

— А може би…? — процеди Ги-Хад, присвил очи. — Може би какво, занаятчия?

— Може би врагът е открил начин да изключва хедроните — прошепна тя.

— По-добре се надявай да не е така, иначе всички ще свършим в търбусите на лиринксите.

— Влагам всички усилия в работата си.

— А влагаш ли целия си ум? — рече той и не я изчака да довърши. — Получих нареждания. Предавам ги и на теб. Ако не си в състояние да се справиш, ще потърся друг човек, дори и ако се наложи да го доведа от сто левги. Разполагаш с една седмица, за да откриеш проблема, занаятчия.

Ги-Хад отвори дървената кутия и извади два контролера, които постави на масата, редом с онзи, над който Тиан работеше в момента.

— Двадесет войника загинаха заради отказа на тези контролери. Други трима умряха, за да си ги върнем. Една седмица, Тиан.

— А ако не успея? — бавно рече тя.

— Замисляла ли си се за другото си задължение?

Тиан пребледняла се втренчи в него. Дори не разбираше за какво говори той.

— Задължението ти да се чифтосаш! — процеди той. — Вчера твоят надзирател ми обърна внимание.

Абсолютно всеки ли щеше да ѝ напомня за това?

— О-още не съм! — заекна тя. Сърцето ѝ се ускори само при мисълта. — Но скоро ще го сторя, обещавам.

— Говориш така вече три години, занаятчия. Съжалявам, но повече не мога да те защитавам. Скрутаторът също ме притиска. Ако вършиш работата си зле и не изпълняваш дълга си…

— Какво? — не можа да се сдържи Тиан.

— Може да се наложи да те изпратя в размножителната палата.

Тези му думи бяха напомнили на Тиан, че не е виждала майка си в продължение на почти цял месец. Никак не гореше от нетърпение да го стори, ала това бе поредното свещено задължение. А и след заплахата на Ги-Хад девойката почти не бе в състояние да мисли. Удачно за намиране на общ език с Марни, която не мислеше въобще.

— Отивам в Тикси — каза тя на Нод. — Да видя майка си.

Този път той не поиска да види разрешение.

— Надявам се, че ще се върнеш, Ти? — Той нервно мушна брада в колана си, после отново я извади.

Нод все още се придържаше към някогашния възглед за равенство между мъже и жени, но не всички негови съвременници разсъждаваха така. В старите времена жените можеха да вършат всичко на каквото са способни, точно както мъжете. Ала войната бе притиснала човечеството. Населението бързо се топеше и от жените във фертилна възраст се очакваше да раждат деца. Майката на Тиан бе забележителна в това отношение. За двадесет и една години Марни бе създала петнадесет здрави и изненадващо талантливи деца.

Тиан не знаеше как да тълкува думите на стареца.

— Ще се върна, не се притеснявай.