Йън Ървайн - Геомант

Едър плешив мъж докосна челото си и се отдалечи приведен. Това беше Ейрин Мас, полуидиот, комуто възлагаха най-долната работа. Той вечно се тътрузеше наоколо и току си завираше носа.

Ги-Хад отново се обърна към Тиан.

— Щом са могли с такава лекота да унищожат тези машини, това означава, че и останалите кланкери няма да ги затруднят. И с нас ще е свършено! Открий как са го сторили, Тиан.

— Това по-важно ли е от откриването защо хедроните са се повредили? Или от изработването на нови контролери?

— Всички тези неща са важни — изръмжа той.

— Не мога да върша всичко. И без това нормалната работа ме изтощава.

— За момента остави контролерите за останалите. Най-добрите занаятчии от всички фабрики са получили възложение да работят с тези проблеми.

Тя рязко повдигна глава.

— Значи не само моите контролери са отказали?

— Така изглежда. Но това още не означава, че от теб са снети всички обвинения.

— А вие доволен ли сте от работата ми?

— Да кажем, че ще те държа под око. Хайде, върви. — Ги-Хад разсеяно ѝ кимна и сам закрачи.

Крил-Ниш Хлар повдигна глава от масата си, за да погледне към преминаващата Тиан. Желаеше я. Не бе спрял да я желае от пристигането си във фабриката преди три години. Уви, Тиан не му обръщаше никакво внимание. Това особено огорчаваше младежа, по-известен с подигравателното прозвище Ниш. На местния диалект тази дума означаваше нищожество .

Ниш беше дребен на ръст и това обстоятелство хвърляше грозно петно върху живота му. Липсата на височина бе типична за рода му — и той презираше всичките му представители. Не беше грозен. Имаше тъмна коса, следваща правилните контури на черепа му, и ярки очи, които можеха да бъдат зелени като океана, когато не бяха сиви. За съжаление, жълтеникавата му кожа бе изпъстрена с пъпки, а редкият мъх по страните му бе източник на неспирни подигравки.

Тялото му също беше красиво — широки, оформени рамене, стомах с всички характеристики на плочка, задни части, способни да извлекат одобрение от работничките, силни бедра. Освен това Ниш беше прекрасно оборудван за чифтосване — поне така смяташе.

Не че щеше да получи някакъв шанс за това, помисли си мрачно механикът. Макар че във фабриката мъжете бяха далеч по-малко, тукашните жени не припадаха по него. Същото се отнасяше и за жените от близкото миньорско село. Ниш смяташе, че това се дължи на ниския му ръст и кожата. Само как мразеше тялото си.

Всъщност това нямаше нищо общо. В настоящата ситуация дори на уродите се полагаше да избират. Пък и той имаше други привлекателни черти — беше умен и от добро семейство. Само че един фатален недостатък се бе изпречил на пътя му към интимност. Край всяка жена, по-млада от майка му, Ниш ставаше толкова нервен, че си глътваше езика.

Макар да не беше особено добър в ръцете, Крил-Ниш Хлар притежаваше енергичен и гладен за знание интелект, който се учеше бързо. Също така можеше да се похвали и със забележителна памет — която не забравяше места, лица и чути разговори. Това му беше от голяма полза за тайната му дейност.

И баща му, Джал-Ниш Хлар, и майка му, Раня Мхел, бяха екзаминатори. Това правеше грешката им с него още по-неразбираема. Всяко дете в източния свят, може би в целия свят, биваше изправено пред екзаминаторите, когато навършеше шест години, за да бъдат оценени способностите му за физически и умствен труд. Въз основа на това децата получаваха бъдещите си призвания — работник, миньор, писар, занаятчия, търговец, войник, детепроизводител ! Нямаше място за детство. Войната с лиринксите бушуваше вече сто и петдесет години. Местата на убитите трябваше да бъдат запълвани. Децата трябваше да работят. Целият свят бе погълнат от една задача: оцеляване.

Навършването на единадесетгодишна възраст биваше ознаменувано с нов преглед от страна на екзаминаторите. Той се потретваше пет години по-късно — за максимална сигурност. Някои обещаващи таланти загатваха за себе си още от ранна възраст, а други изникваха едва по-късно.

Ниш бе извадил късмета да стане писар при един от известните търговци във Фасафарн. Този пристанищен град се намираше на южното крайбрежие на Ейнунар и благодарение на всесезонната си свобода от замръзване насочваше към себе си голяма част от южните богатства — през него протичаха несметни количества стока, насочени към Крандор и дори Туркад, преди той да падне. Ниш успешно бе усвоил всички езици и диалекти на Сантенар. Подобна работа бе точно за него. Харесваше му да се среща с могъщи хора и да се радва на доверието, което те му оказваха, като му поверяваха документи за превод. Ниш също възнамеряваше някой ден да стане търговец и да има толкова пари, че да може да си купи всичко, което пожелае.