Йън Ървайн - Геомант

Тиан бе вперила чудатите си очи в него и бавно го оглеждаше — оцапаните бузи, мърлявите ръце, прашните ботуши. Ниш можеше да си представи какво си мисли тя — не само е мръсен, пъпчив и не може да говори, ами и дребосък!

— А после? — каза тя с тих глас, накарал останалите работници да проявят внезапен интерес към съответните си дейности. Ниш разпозна опасността, само че ако не го изречеше сега, надали някога щеше да събере смелостта да го стори отново.

— И двамата трябва да изпълним дълга си. Помислих си, че бихме могли да споделим леглото ти! — изстреля най-сетне той. — Или моето, ако предпочиташ. Аз…

Медената ѝ кожа почервеня. В продължение на цяла минута тя не можа да го погледне в очите. След това рязко отметна глава.

— Как се осмеляваш?! — просъска Тиан. — Да си въобразяваш, че ще се отдам на дребен мръсен механик, и то калпав механик? Само от мисълта ми се повдига. Махай се!

Ниш също почервеня под мръсотията. Иризис също бе наблюдавала унижението му. Той щеше да стане за смях пред цялата фабрика. Имаше само един начин да запази достойнството си.

— Струва ми се не осъзнаваш кой е баща ми, занаятчия Тиан — студено рече Ниш. — Той е перквизитор Джал-Ниш Хлар, един от най-важните хора в този край. Провинциален инквизитор, Тиан. Би могъл да ти помогне, а би могъл и да те унищожи. Що се отнася до майка ми, тя е главен екзаминатор, също влиятелно лице. — Той погледна през рамо и продължи по-тихо. — Зная, че вие двете с Иризис сте съпернички, Тиан. Помисли какво би могла да постигнеш под егидата на един перквизитор. Никога вече няма да ти се наложи да се притесняваш за нея.

Ниш се усмихна неуверено. Беше още нов в тази игра. Никога преди не се бе опитвал да си послужи с влиянието си и не бе съвсем сигурен относно процедурата, макар че в писарските си дни бе виждал как става. Не разполагаше с нужната небрежна арогантност.

— Е, какво ще кажеш, Тиан? Двамата ще си доставим удоволствие, а твоята кариера ще процъфти. Нима искаш цяла вечност да работиш в тази мизерна фабрика? Нека…

— По-скоро бих се съешила с лиринкс! — кресна тя. — Не ме е грижа кой е баща ти. Никога няма да легна с теб. Сега разкарай мръсното си телце от работилницата ми!

— Защо не искаш да изпълняваш дълга си, занаятчия? От какво се страхуваш?

Тиан пребледня.

— Върви си, дребосъко.

Ниш едва можеше да сдържа яростта си, но все пак направи едно последно усилие.

— Ако знаеше кой съм в действителност — просъска той, — нямаше да бъдеш толкова…

— Изчезни! — изрева тя и сграбчи едни нажежени щипци, оставени да почиват в близкия мангал.

Ниш се отказа. С трясък изхвърча през двойните врати, подмина лазарета и пое сред пещите. Не можеше да се върне на работното си място, защото всички щяха да видят гневните сълзи, стичащи се по лицето му. Зад пещите той завари някакво хлапе, сгушено в топла ниша, перна го по ухото за това, че занемарявало задълженията си, и се настани на негово място. Щеше да унищожи Тиан. По някакъв начин. Нямаше да се успокои, докато не го стореше. Тогава щеше да спи с нея и да я захвърли.

Скоро дочу нечии тихи стъпки и с удивление установи, че те принадлежат на Иризис. Тя приклекна пред него и му подаде снежнобяла кърпичка.

— Механик Крил-Ниш — поде тя, с което мигновено си спечели благоразположението му — не беше използвала омразното прозвище. — Би ли искал да узнаеш какво е да доставиш удоволствие на истинска жена?

Ниш реши, че му се е причуло. Иризис не се славеше с добрината си. Очевидно сега бе дошла, за да го унижи още повече. Той стоеше безмълвен.

Тя се приведе напред и разпалено го целуна. Тялото му реагира моментално. Иризис се засмя и взе ръката му, макар и увита в кърпичката.

— Ела в стаята ми. — Сетне тя сбърчи носле и додаде: — Не, по-добре първо да минем през банята. И двамата можем да изчезнем за няколко часа, което ще е достатъчно за няколко урока. — Тя го погледна в очите. — А след това ще имаме много за обсъждане.

— Какво за обсъждане? — разсеяно попита Ниш.

— За нашите общи приятели. И врагове.

Иризис се повдигна на лакът и се загледа в младежа, потънал в блажена дрямка след споделената им близост. Не изпитваше нищо към него, макар че трябваше да признае енергичността му и похвалното желание да научи какво ѝ доставя удоволствие. Подобно нещо далеч не можеше да се каже за предишния ѝ любовник. Интересът ѝ към Ниш бе разпален от думите, които той бе рекъл на Тиан — нейна съперница още от детинство.