Йън Ървайн - Геомант

— За подобни проблеми не се изпраща осведомител. Това е работа за гадател.

Ниш изглеждаше огорчен, вече бе наговорил прекалено много.

— От колко време си осведомител, Ниш?

Той се изчерви.

— Откакто писмото на баща ми дойде преди седмица.

— И ако се случи той да узнае какво си ми казал, ще престанеш да бъдеш.

Ниш застина. Иризис го гледаше замислено, наклонила глава така, че сияйната ѝ коса да докосва рамото му. Очите ѝ се плъзнаха по тялото му, преди да се спрат някъде по средата.

— Сещам се за още нещо, което би ти се харесало. — Тя се приведе към него.

Младежът простена, когато тя внезапно спря.

— Какво точно търсиш, мъничък шпионино?

— Не мога да ти кажа — промълви Ниш. — Осведомител, който дрънка наляво и надясно, довършва дните си като роб. Или изобщо не ги довършва.

— Или се озовава в предните линии, което е едно и също. Да видим дали ще успея да позная. Това място гъмжи от слухове, само че кой би могъл да отличи лъжата от истината? Така. Какво прави един осведомител? Той дебне или хора, които не си вършат работата, или притежатели на зловредни идеи, или такива, които са на мнение, че в света съществуват люде, способни да се справят по-добре с управлението от сегашните ни предводители. Но ти не си тук по някоя от тези причини. Тази фабрика функционира добре.

— Обаче има и още едно нещо, което правят осведомителите. — Тя замълча, погледна го в очите и отново доближи главата си към него. Ниш изхриптя. Иризис продължаваше да го гледа в очите. Отдръпна се отново и додаде: — Търсят шпиони!

Едва се сдържа да прихне, като видя изражението му. Ниш се затрудняваше да мисли. Тя обожаваше властта си над мъжете. Малко бяха жените, които можеха да се похвалят със същото в подобно време.

— Моля те — изскимтя той.

Иризис продължи да го гледа. Ниш притисна тила ѝ с ръце, за да я придърпа към себе си. Тя не му позволи. Когато младежът се опита да приложи по-голяма сила, Иризис оголи зъбите си, забележително остри.

Имаше само един начин Ниш да получи желаното. Той облиза изпръхнали устни и рече:

— Татко е сигурен, че тук има шпионин. Вече два пъти тайни модификации, направени единствено в тази фабрика, биват открити на далечно място.

— Кой е шпионинът?

— Не знаем. Който и да е, във всеки случай е много хитър.

— Или хитра.

— Или хитра — повтори Крил-Ниш.

— Ще ти помогна. Хората ще бъдат нащрек около теб, тъй като баща ти е перквизитор. Но кой би заподозрял мен?

Ниш се колебаеше.

— Притесняваш се, че заслугата ще остане за мен — бавно се усмихна жената. — Излишно — заловителка на шпиони е последното, което бих искала да лепна към името си.

— А какво искаш , Иризис?

— Каквото предложи на Тиан. Каквото ми се полага по право. Искам да бъда майстор, да ръководя цялото производство на контролери, а в един прекрасен ден да отговарям за цялото промишлено производство на тази провинция.

— Но ти си само занаятчия, и то съвсем отскоро.

— Майстор! — студено отвърна тя. — И после отговорник.

— Повечето занаятчии никога не достигат майсторска степен, а съвсем малко са онези, които заемат следващата степен.

— Притежавам и таланта, и потеклото за тази длъжност. Баща ми, чичо ми, дядо ми, прабаба ми и нейната майка — всички те са били поне майстори. В продължение на четири поколения семейството ми е заемало тази позиция. Възнамерявам аз да представлявам петото.

— Не си достатъчно възрастна.

— Това правило може да бъде заобиколено, ситуацията е извънредна.

— Не и от мен.

— Но ти познаваш съответните хора. Чух те да го обещаваш на Тиан.

— Ти въобще не си ме пожелавала! — кресна Ниш. — Искала си единствено това, което можеш да получиш чрез мен.

— Не ти ли харесва това, което ти дадох?

— Н-напротив!

— Хубаво, защото не мога да понасям хленчльовците. Лъжа ли бяха думите, които каза на Тиан? Защото към лъжците имам още по-голяма непоносимост, Ниш . Надявам се, че никога няма да започнеш да ме лъжеш.

Яростните му мисли ясно бяха изразени върху лицето му.

— Може… може и да успея да уредя нещо. Ползвам се с благоразположението на баща си… и на майка си също… Мисля, че ще мога да ги убедя, стига за тях също да има някаква полза.

Иризис не му повярва, макар че не бе очаквала много.

— Ще има. Сега да помислим как да сключим споразумението. Тя погледна надолу, а той леко отметна глава. Ръцете му отново притиснаха тила ѝ и този път Иризис не се възпротиви.