Йън Ървайн - Геомант

Тиан разтвори сферата и постави вътре един от отказалите хедрони. Сетне вложи късче в гнездото на шлема, който постави върху главата си. Проводниците бяха хладни. Тя затвори очи, обгърна сферата с ръце и мушна пръсти между жиците, така че връхчетата на пръстите ѝ да докосват страните на хедрона.

Занаятчията веднага усети нещо в сърцевината на кристала — дребна, нестабилна аура, мъглива и неясна, подобна на опашката на комета. Пръстите ѝ започнаха да експериментират с разположението на топчетата: при някои подредби излъчването на хедрона се усилваше, при други се изгубваше съвсем. Тиан опита да завърти различни жици, сетне да промени ориентацията им спрямо компаса. И това не помогна. Изработеното от нея приспособление не беше достатъчно мощно, за да разчете аурата. Междувременно я сподиряше и неприятното усещане, че някой я наблюдава. Тиан отвори вратата на работилницата си, но фабриката си оставаше пуста.

Тя насочи вниманието си към малкия кристал, захранващ шлема. Той не беше особено силен. Просто бе взела първия попаднал ѝ такъв. Тиан започна да търси сред намиращите се в кабинката ѝ камъни, но не откри друг подходящ. Кофата с кристални отломки пък беше празна.

— Гол? — Тиан се огледа за невръстния метач, но той не се виждаше никакъв. Девойката го откри свит в една от нишите зад пещите, подложил под главата си зеблен чувал. Тези места бяха любимо скривалище на поколения деца, отраснали във фабриката. Самата тя също ги бе използвала няколко пъти като малка.

Тиан се загледа в спящото дете. То приличаше на малко ангелче — смугла кожа, жизнерадостно овално лице, червени устни и благородно чело, позакрито от черни къдрици.

— Гол! — Тя разтърси рамото му.

Хлапето се събуди бавно и се усмихна, преди да отвори очи. Ококори се, когато я видя пред себе си.

— Занаятчия Тиан! — Момчето се изтърси от кухината в комичен опит да изглежда нащрек и работещо разпалено. — Какво мога да направя за вас?

Нужни ѝ бяха усилия, за да запази сериозността си. Гол винаги се отзоваваше с готовност, но никога не изпълняваше очакващото се от него. Не само мързелив, но и прибързан, той не познаваше разликата между добре свършена работа и претупана такава. Някой по-суров ръководител щеше да се погрижи да отстрани тези му черти, като го напердаши хубаво, но Тиан не можеше да се насили да го стори.

— Къде си оставил парчетата кристали от работилницата ми?

— Изхвърлих ги зад фабриката — лъчезарно отвърна Гол. — Сипах ги върху купчината сгурия. Искате ли да ви покажа?

— Казах ти да ги изсипеш в кофата в хранилището за материали! — остро каза Тиан. — Ако нещо подобно се случи отново, Гол, ще те изпратя обратно при майка ти.

Сякаш можеше да го стори. Клетата жена беше малоумна и имаше седем деца, до едно годни единствено за храна на лиринксите.

— Простете! — Личицето му изрази вцепенение.

Емоциите на Гол признаваха само крайности. Тиан се чудеше дали в главата му изобщо има мозък.

— По-бързо, не разполагам с време!

Двамата поеха край ковачниците, където група полуголи младоци размахваха чукове. Ейрин Мас се бе облегнал на една наковалня и зяпаше работещите, ухилен като тиква. Зад гърба му двама чираци го имитираха, като пресилено се плезеха и крещяха. Интересно дали от хора като Мас също изискваха да се чифтосват?

Докато преминаваше покрай работните маси на механиците, Ниш ѝ хвърли изпепеляващ поглед. От онази случка не бе спрял да я гледа така. Тя ускори крачка, вторачена право пред себе си, и излезе през задния вход.

Пространството зад гърба на фабриката бе отвратително място. Тук се изливаха тръби, от които се издигаше пара и убийствена воня — човешки отпадни продукти, смолисти и серисти боклуци. Тази комбинация се бе погрижила за отсъствието на растителност. Пепел и сгурия се трупаха из цялото дефиле. Най-пресните добавки можеха да се разпознаят по слабото си димене. В дъното на долината се бяха натрупали дебели слоеве мръсотия. В продължение на почти три левги реката течеше отровена. Дори самият ѝ черен вид бе достатъчен да отврати живота.

Гол я поведе сред смрадливите купчини, за да спре внезапно.

— Няма ги! — възкликна ужасено.

Тиан се приближи до ръба на клисурата. Смрадливите амониеви пари я блъснаха в очите. Пепеливата планина бе слегната заради седмиците дъжд и суграшица. Сред тези гигантски свлачища беше невъзможно да намери ценните отрязъци.

Занаятчията обърса потеклия си нос.