Йън Ървайн - Геомант

— Стига си хленчил, Гол. Защо никога не правиш това, което ти се казва?!

Хлапето заскимтя още по-силно.

— Бягай да си вършиш работата. И ако това се повтори, ще накарам да те набият с камшик!

Ридаещото момче избяга обратно по пътеката. Тиан се облегна на парче стена, останала от някогашния манастир. Свещената обител се бе издигала тук в продължение на хиляда години. А преди това, в продължение на други хиляда години, поклонници бяха идвали тук, за да отдадат почитта си към свещения кладенец, понастоящем затрупан под купища отпадъци. Дали това имаше някаква връзка с тукашния възел?

Тя се върна в занаятчийското отделение и огледа работните маси на колегите си. Техните кристални отпадъци също бяха почистени. В склада имаше неизползвани кристали, само че тях трябваше да изрязва, а на Тиан ѝ беше нужен кристал с естествено съответстваща големина. Още утре сутрин щеше да отиде в мината.

— Добро утро, Лекс. Търся Джо. Той още ли работи на пето ниво?

Лекс изникна от кухината си. Дребното топчесто човече приличаше на онези усмихващи се кукли, които, прикрепени към нещо, винаги отскачаха обратно след удар.

— Не съм го виждал, Тиан — рече той. Днес говореше ясно, очевидно си носеше ченетата. — Не мисля, че днес е идвал.

— Дано не е болен.

— Дъртият Джо? Той е корав като миньорски гащоци. Не, сигурно е отишъл в Тикси.

— За всеки случай ще го потърся и в колибата му. Благодаря ти, Лекс!

Тиан се отправи към миньорското селище, намиращо се на една трета левга по-надолу. То представляваше петдесетина каменни колиби, скупчени по терасите от двете страни на пътеката. Домът на Джоейн се намираше по-встрани, сред дърветата. Длъгнеста гранитна постройка с две стаи, с тръстиков покрив, покрит с мъх, заобиколена с плет.

Слънцето тъкмо изгряваше, когато Тиан бутна портичката му и влезе в двора. Посрещна я веранда, чиято мебелировка се изчерпваше с грубоват стол. Из дворчето надничаха маргаритки. Тук-таме се виждаха и минзухари. От другата страна на пътеката имаше малка зеленчукова градина — тя можеше да се похвали с чесън, кромид, праз и няколко червени зелчици.

Вратата беше затворена, коминът димеше. Тиан почука, но отговор не последва. Тя потропа отново и този път ѝ се стори, че е дочула слаб ответ. Занаятчията бутна вратата — притесняваше се, че нещо му се е случило.

Вътре беше тъмно, тъй като нямаше прозорци. Единствено откъм огнището долиташе слабо сияние. В самото начало погледът на девойката не можа да различи нищо.

— И това ако не е Тиан! — долетя хрипкав глас откъм огъня. — Влизай, мила.

Сега тя можа да различи очертанията на силует, настанен край огъня. Джоейн понечи да се надигне, но внезапен пристъп на кашлица дръпна дъното на панталоните му.

— Добре ли си, Джо? — Тиан притича до него.

Възрастният мъж обърса очи в ръкава си.

— Минни дробове! — успя да обяви и се изхрачи в огъня. Продължи с по-чист глас: — Винаги ми става така сутрин.

— Бях се притеснила, че нещо ти се е случило.

— Изпълнил съм си квотата и днес не ми се ходеше на работа.

— Но…

— Аз съм на седемдесет и шест, Тиан. Продължавам да работя, защото не би имало какво да правя, ако спра. Има и дни, в които не ми се работи.

— Да ти донеса ли нещо?

— Не съм инвалид — усмихна се той. — Но не бих отказал чаша гил, щом си така любезна. В гърненцето на полицата.

Тиан свали указания съд, извади няколко ивици кора от гил и сложи чайника над огъня.

— Слаб или силен?

— Като катран. Сложи около пет ивици и ги остави да пуснат вкус. Ела да излезем на верандата.

Джоейн отнесе стола си, а Тиан се настани в онзи, който вече стоеше отвън. Двамата се загледаха в мъглата, диплеща се сред иглолистните клонки. Вятърът тихо фучеше сред плетената ограда. Най-сетне миньорът наруши мълчанието.

— Винаги ми е приятно да те виждам, Тиан, но съм уверен, че не си дошла, за да си убиваш времето.

— Джо, как ще си намеря съпруг?

Той я погледна и се усмихна.

— Не мисля, че ще срещнеш затруднения.

— Страхувам се…

— Не е толкова неприятно задължение, Тиан.

— Нямах предвид това. Отивам да взема чая.

Девойката рязко се изправи и се върна с две дървени чаши. Парата се отличаваше с канелено-ментово ухание.

Докато отпиваха от отварата, Тиан разказа за проблема си с кристала.

Джоейн стоеше замислен.

— Значи искаш да ти намеря нов.

— Колкото се може по-силен. Предишният не беше достатъчен.

— Предполагам е спешно?

— Ги-Хад заплаши да ме изпрати в размножителната палата, ако не намеря решение на проблема до края на седмицата.