Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Сърцето ѝ бе започнало да бие силно. Тиан пролази до входа, за да надникне навън. Още беше тъмно. Тя се върна на мястото си и легна отново. Щеше да тръгне призори. Надяваше се да завали сняг, който ще прикрие следите ѝ.

Девойката въздъхна тежко. Флууни се обърна към нея и я прегърна. Допирът ѝ би донесъл утеха, ала проблемите на Тиан не можеха да бъдат разрешени от друг. Занаятчията не можа да заспи отново. Още два пъти се надигаше и отиваше да надникне отвъд завесата на входа. При второто ѝ ставане небето на изток започваше да розовее.

Занаятчията прикрепяше ските към ботушите си, когато Джини също се появи. След като се отби в гората, за да се облекчи, тя се зае да помага на Тиан. Малко след това изникнаха Флууни, Лиса и Хани. Очевидно бяха свикнали да стават призори.

Междувременно бяха успели и да сложат казана над огъня, така че влязлата да вземе раницата си Тиан отново се подкрепи с топла храна. После благодари на гостоприемните жени, които я прегърнаха, и протегна ръка на малката Хани, която срамежливо я пое. След като си сложи раницата, Тиан се спусна към реката. Четирите ѝ нови познати я изпратиха със смях — несъмнено стилът ѝ им се виждаше странен. Достигнала брега, тя се обърна да им помаха, после отново се понесе, намерила познатия ритъм.

В началото за отвикналите ѝ мускули беше трудно. Когато достигна заледения участък, тя спря да си почине. Не искаше да се спуска уморена и да рискува да се нарани.

Тя приседна на един дънер на брега и се загледа към два елена, закусващи с лишеи. В този момент я сепна някакъв пронизителен вой, който водите на реката донесоха до слуха ѝ. Тиан го разпозна моментално. Само едно същество ревеше така: създанието, което Рил беше нарекъл нилатл !

Първият ѝ импулс бе да побегне. Със ските лесно можеше да набере преднина и да се отскубне. Но жените и детето нямаше да имат никакъв шанс, ако бъдеха нападнати.

Нея ли преследваше създанието, или амплимета? Тиан бе запомнила погледа му, насочен към бипирамидата. Тя извади ножа, почти безнадеждно оръжие, и пое обратно. Това изискваше цялата ѝ налична храброст.

Стараеше се да не се замисля над това, което прави. Ако се замислеше, нямаше да е в състояние да продължи. Съществото може би се намираше на другия бряг на реката и преследваше заек или елен. Ако преследваше нея , с връщането си в колибата Тиан щеше да го отведе при жените. Тя спря, разкъсвана от колебание. Тогава чу писъка.

Женски писък, пронизителен и внезапно секнал. Изпълнен с агония, с болка, изпитвана от самата жена или заради неин много близък човек. Дребното чудовище беше там, в колибата .

Тиан стремглаво се плъзна натам. Чуваше единствено бученето на сърцето си. Реката бе пуста. Сякаш целият свят се беше изпокрил.

При последния завой коленете ѝ вече се подкосяваха. Тя профуча през участък, където нарядко растяха борови дръвчета и отвъд който започваше поляна. От това място колибата вече се виждаше, полускрита от следващите иглолистни. Нищо не изглеждаше променено. Тиан продължи напред, но пак не видя жива душа.

— Флууни? — тихо подвикна тя. — Джини? Лиса?

Никакъв отговор.

— Хани? — прошепна занаятчията. Момиченцето също не отговори. Може би те бяха отишли до езерото, за да наловят риба или да изпробват новата лодка.

Тиан се плъзна още малко по-напред. Тя се приближаваше откъм задната част на колибата. Кожената лодка все така си беше опряна на стената. Някакво отвратително предчувствие прободе сърцето на младата жена. Занаятчията внимателно се огледа: дърветата, реката… Не видя нищо, но пък лабораторният звяр можеше да мени цвета на кожата си досущ като лиринкс. Тиан отново се приближи и зърна някаква неподвижна фигура да лежи в сянката зад колибата. Приличаше на една от жените.

Занаятчията трескаво започна да освобождава крака от ските. В бързината си тя залитна, спъна се и в последния момент се подпря на ръце. Ножът се плъзна по снега, за да спре досами лицето на лежащата. Красивата зелена коса покриваше земята. Тиан позна жената по палтото.

— Джини? — прошепна тя и внимателно протегна ръка, за да открие лицето ѝ. То беше почервеняло, също като земята под нея и дрехата ѝ. От него не беше останало много, за да бъде разпозната. Беше мъртва.

Приклекналата с нож в ръка Тиан долови някакъв странен звук да долита откъм колибата. Звук на месно откъсване. Тъй като колибата имаше само един вход, Тиан се засили и вихрено нахлу вътре.