Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Песента беше успала Хани. Роднините ѝ я съблякоха, поизмиха я с мокра кърпа и я сложиха да си легне. После, вместо да се върнат към работата си, с очакване насочиха очи към Тиан. Очевидно тя също трябваше да пее, за да се отплати за вечерята.

Ако във фабриката се бяха обърнали към нея с подобна молба, тя щеше да бъде в такава степен ужасена, че от гърлото ѝ не би се отронила и нота. Ала тези хора не я познаваха, никога нямаше да я видят отново. Освен това тя им беше длъжница — трябваше да им се отплати за храната, подслона и най-вече за проявената доброта.

Не беше пяла от малка. В главата ѝ изникна детската песничка за жабата и пеперудата и Тиан я изпя с дрезгав глас, много зле, макар че на Хани явно ѝ се хареса.

Когато занаятчията приключи, Лиса приближи пръст до устните ѝ, отиде до огъня и се зае да приготвя някаква отвара. Колибата се изпълни със силен аромат на мента. Накрая Лиса добави мед от червено-черна пита и с усмивка подаде чашата на Тиан.

Отварата облекчи гърлото ѝ и тя затананика отново, а думите изникваха сами. Тиан пееше за баща си, когото никога не бе познавала и нямаше да познае. Щом досега не беше дошъл при нея, значи беше мъртъв.

Тя приключи песента с насълзени очи. Възрастните ръкопляскаха, а детето се приготви да спи. Едва тогава Тиан се осмели да повдигне въпроса, който не ѝ даваше мира.

— Реката е замръзнала. Как да стигна до морето?

— Замръзнала? — повтори Джини, най-тихата от трите сестри.

На Тиан ѝ бяха нужни много мимики, за да обясни значението — и то не съвсем успешно. За „море“ дори и не си направи труда.

По-голямото южно вътрешно море бе почти триста левги дълго. По-малкият, западен край се наричаше Милмиламел. Но как се казваше първото? Трудно ѝ беше да си припомни картата на Лауралин.

— Талаламел — каза занаятчията. — Трябва да отида в Талаламел.

— А, Талаламел мир — сети се Лиса.

Сестрите се усмихнаха и заговориха помежду си, после Флууни се обърна към гостенката и бавно и отчетливо произнесе:

— Тиан трябва остави лодка. Ползва сши. — После се поправи: — Ски.

— Да се спусна по реката със ски?

— Да! — закимаха трите жени. — Ски до Гисмел, да.

Тиан предположи, че Гисмел е някакъв град по крайбрежието:

— На какво разстояние се намира Гисмел?

Отново я загледаха неразбиращо.

— Колко пъти сън до Гисмел? — перифразира занаятчията.

Джини повдигна шест пръста.

— Не! — каза Лиса, бутна ръката на сестра си и показа осем пръста. Флууни закима.

Осем дни. Е, това не беше чак толкова зле. Тиан умееше да кара ски. През зимата това бе най-удачната форма за придвижване около фабриката. Макар че подобен целодневен преход щеше да е доста изморителен.

Тъй като вече бе разбрала, че домакините ѝ не се интересуват от пари, тя се чувстваше затруднена как да им се отплати. Но след дълго ръкомахане се споразумяха да разменят кожената лодка за чифт ски и храна. Несъмнено жените вече си имаха лодка, но въпреки това очите на Флууни засияха, когато Тиан направи предложението. Кожата беше мека, но силна — много по-ценна от чифт ски, които можеха лесно да бъдат изработени за няколко вечери.

Трите натъпкаха раницата ѝ с храна: сушена риба, сушено месо, медена пита, пита сирене от еленско мляко, връзка кромид лук и какво ли още не. В един момент на Тиан ѝ се наложи да ги спре, защото нямаше да може да носи толкова много багаж.

Беше късно. Трите жени също легнаха върху кожите. Флууни посочи на Тиан място край огъня, където занаятчията скоро заспа.

Като никога сънищата ѝ бяха приятни. Тези жени, които Тиан познаваше едва от ден, я изпълваха с удивително доверие. Занаятчията не се бе чувствала така от малка. Откакто бе лежала в майчиното легло.

По тази причина, когато се събуди през нощта, за един объркан момент Тиан реши, че се намира при Марни. Едва после напипа раницата и се усети. Огънят беше угаснал и в колибата цареше пълен мрак. Това ѝ се отрази някак потискащо.

Тиан пъхна ръка в раницата с намерението да прогони зараждащата се клаустрофобия с мекото сияние. Допирът до амплимета го накара да припламне рязко, а по ръката ѝ плъзнаха тръпки. Мигновено раницата ѝ се изпълни с червено сияние. Какво бе станало? Тази проява възникваше за първи път. Тя си припомни лекотата, с която войниците я бяха откривали, и изпита леко притеснение.

Но това се беше случило отдавна, пък и на най-малко стотина левги разстояние. Не изглеждаше възможно да са я проследили до Калисин, но пък все още се намираше в обхвата на лиринксите.