Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— В такъв случай ще са ми нужни още занаятчии и чираци — спокойно отвърна тя. Ниш се възхищаваше на самообладанието ѝ: та тя би трябвало да очаква назначение за размножителната палата, в най-добрия случай.

— Ще ги имаш толкова скоро, колкото позволяват пътищата.

— И по-добра защита за фабриката и мината.

— В момента биват събирани зидари. Двеста войници пътуват насам. Пълномощното ти вече е подписано. Вземи го на тръгване. Давам ти време до края на седмицата да закупиш необходимото.

— Имам нужда от кристали — каза Иризис. — Лиринксите са опразнили запасите ни. Ще са ми нужни миньори, които да откриват подходящия тип кристал.

— Във вашата мина не работеше ли един старец… Джоейн? — попита слабоватият.

— Той е мъртъв. Всички останали миньори добиват метал.

— Бих могъл да ти изпратя и миньори, но ще е по-бавно, поне месец… Прекалено дълго…

— Имам предложение, сър — каза Иризис. — Ако желаете да го чуете.

Той повдигна половината си вежда.

— Когато бяхме в мината — продължи тя, — перцепторът каза, че може да вижда кристалите. Изглеждали ѝ като стафиди в пудинг. Дали не бихме могли…?

— Вече започваш да се доказваш, майстор Иризис. Използвай я! Тя ще напътства миньорите.

Сега слабоватият мъж се обърна към Ниш.

— И стигаме до теб, Крил-Ниш Хлар. Какво да те правя?

Механикът се сепна, но този път успя да устои на погледа. Сякаш надничаше в шахта — очите на мъжа не издаваха нищо.

Онзи изсумтя:

— Докладваното ми за теб не беше изцяло отрицателно. Разбирам, че със следователя сте имали споразумение — относно откритото в лиринкските ледени куполи. Освен това притежаваш специфичен подход към перцептора. Впрочем къде е тя?

— В стаята си в странноприемницата — отвърна Ниш.

— Не е най-подходящото за нея място! Нека бъде прегледана. Ти върви да се доизкъпеш, момче, докато реша как би могъл да си ми от полза. Ако изобщо това е възможно!

Ниш се чувстваше раздразнен — Иризис бе възнаградена, а неговата съдба все още оставаше под въпрос.

— Юлия изисква специално отношение, сър. Може би ще е най-добре…

— Върви по дяволите! — изръмжа онзи. — Не ми казвай как да си върша работата, момче. Аз лично ще се погрижа за нея. Сега изчезвайте!

Всички побързаха да опразнят стаята, включително и градоначалникът, комуто тя принадлежеше.

— Подай ми ръка, Ниш! — помоли пребледнялата Иризис, докато слизаха по предните стълби.

— Какво има?

— Проклетите патерици ме ожулиха до кръв — промърмори тя.

Механикът я погледна любопитно.

— Питам за истинската причина.

— Ще бъда разобличена, Ниш, това е истинската причина. Не съм в състояние да направя това, което той иска от мен.

— Естествено, че можеш. Ти си идеален ръководител. Впрочем кой беше този човек?

— Ти, който толкова се хвалиш с връзките си, не знаеш?

— Не. Нямам представа.

— Това — тя направи драматична пауза — беше самият скрутатор. Ксервиш Флид!

С отдалечаването си от Калисин лодката навлизаше във все по-студени води. Проникващият през кожата студ събуди Тиан. Беше тъмно. Луната почти не се виждаше. Дребният съд се поклащаше върху вълните, а вятърът блъскаше леден дъжд в лицето на девойката. Такова време бързо щеше да я отнесе на брега. Там трябваше да подири начин да се отправи към целта си, за предпочитане като запази в тайна причината за пътешествието си.

За начало беше по-добре да продължи с лодката, поне докато не откриеше някакво село. Лесно можеше да си изработи гребло. Дори и платно би могла да си изработи и да се спусне по реката към морето. Вятърът духаше на юг, като цяло желаната от нея посока. Щеше да се отправи край брега, докато открие подходящ воден канал към Талаламел.

Тя се уви в палтото си и отново се унесе. Цялото тяло я болеше, главата ѝ пулсираше. Тиан плъзна пръсти по скалпа си. Кичур от косата ѝ липсваше. Олисялото място бе покрито с мехури.

Лодката се удари в някакво препятствие — ледена кора между две крайбрежни скали. Все още беше тъмно и много студено.

Тиан внимателно насочи кожената черупка към заливче между скалите, където слезе. Снегът скърцаше под краката ѝ. Пред нея се простираше рехав иглолистен лес. Младата жена изтегли лодката от водата, отбеляза мястото и пое към дърветата.

Щеше да ѝ е нужен огън, ако искаше да преживее нощта. Навлязла в ръба на гората, тя започна да къса клонки. Запалването им изискваше големи усилия, защото бяха влажни. Поне имаше опит — във фабриката разполагаха единствено с влажно гориво. Скоро тя си грееше ръцете над огъня, над който къкреше супа от сушена риба.