Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Ще ми трябват няколко минути да се облека.

— Не се бавете!

Крил-Ниш бързо се отърка с кърпа, за да свали поне най-горния пласт мръсотия. За каквото и да ставаше въпрос, външният вид беше от значение. В раницата си откри дрехи, които, макар и да не бяха чисти, бяха за предпочитане пред онези, които бе свалил преди малко. Още не се беше дооблякъл, когато войникът отново започна да тропа по вратата с дръжката на копието си. Ниш бързо бе поведен през улиците към имението на градоначалника. Там го въведоха в дребно помещение, претъпкано с хора. Имаше множество познати лица, например надзирател Грист и, изненадващо, Ейрин Мас. Иризис и Фин-Мах също присъстваха, както и (естествено) градоначалникът и някакъв дребен, слабоват мъж, когото Ниш досега не беше виждал. Въпросният дребосък седеше в единия край на масата. Дори градоначалникът като да трепереше пред него.

— Крил-Ниш Хлар! — оповести въвелият го слуга. Дребният мъж обърна тъмните си очи към новодошлия. Те бяха хлътнали, заслонени от една дълга вежда.

— Крайно време беше! — тросна се той. — Защо се забави толкова, механик Крил-Ниш?

— Трябваше да се погрижа за баща си, сър. Той е перквизитор Джал-Ни…

— Зная кой е проклетият ти баща! Сядай! Следовател Фин-Мах ми описа в общи линии как е протекло преследването ви. Изгубени четири кланкера и четиридесет войници. Срещу никаква полза. Дори не мога да проумея подобна некадърност. Всички вие заслужавате да се озовете на фронтовата линия.

Буквално можеше да се усети как събраните настръхват. Мъжът остави мълчанието да подчертава заплахата му, като междувременно впиваше погледа си последователно във всеки присъстващ. Ниш, който също не бе подминат, се опита да устои, но бе принуден да сведе очи. Веднага проличаваше, че този човек е свикнал да надделява над останалите и да изисква подчинение. Лицето му беше изключително слабовато и ъглесто, сякаш месото беше избягало, за да остави само кожа, кости и мускули. Страните бяха тъй хлътнали, че зъбите можеха да бъдат преброени. Дълга, рядка брадица подчертаваше остротата му.

— Безполезна пасмина. — Погледът му отново се спря на Ниш, седнал до Иризис. — Особено вие двамата! И защо се започна цялата тази бъркотия?

Те не отговориха, защото не разбираха въпроса.

— Заради развращението ви, ето заради какво! Заради вас двамата започна всичко. — Той въздъхна. — Работата ни далеч не е приключила. Загубата на Тиан е същинска трагедия. Удвоена от изчезването на онзи кристал. И за капак на всичко, операторът ви отвлича кланкер. Изобщо имаше ли някакво подобие на йерархия в жалката ви групица?

Всички мълчаха. Фин-Мах изглеждаше поразена.

— След като перквизиторът беше ранен, сър, аз поех командването. И също така поемам пълна отго…

Онзи я сряза с изсумтяване:

— Аз изпратих Джал-Ниш. Отговорността е моя. Не мисля, че онзи младеж ще успее да стигне далеч. Въпросът сега е: как да се измъкнем от тази каша?

Отново настъпи мълчание.

— Само колко сте инициативни! — Той нави брадата около пръста си и докосна косматата намотка с устни. — Не можем да изоставим фабриката. Няма да се оставим да ни сплашат. Производството ще бъде възобновено колкото се може по-скоро. Експлоатацията на мината също. Но ще е нужен нов отговорник.

Мъжът се замисли, засмукал брадата си.

През няколко стола от Ниш някой се надигна — едър мъж с яка гръд.

— Бих искал да…

— Сядай, надзирател Грист — каза гърчавият. — Механик Туниз, ти си една от малцината, проявили компетентност по време на цялото това фиаско. Теб назначавам за отговорник. Давам ти четиринадесет дни да възобновиш производството, след което ще очаквам нов кланкер на всеки две седмици.

Грист тежко се стовари на мястото си, първоначално невярващ, сетне вбесен.

— Това е невъзможно! — промълви Туниз.

— Аз мога да го направя, сър — обади се Грист.

— Много добре! Погрижи се да бъдеш най-добрият надзирател на всички времена, иначе ще си изгубиш главата. А ти, отговорник Туниз, ще откриеш начин да го направиш възможно. Ще разполагаш с всичко необходимо.

— Имам деца в Крандор, сър — тихо каза тя.

— Да не си ги изоставяла. — Той започна да гризе юмрука си. — След една година, ако фабриката покрие плана — всички норми, — ще те изпратя вкъщи.

— Благодаря ви, сър. — Туниз просия.

Той се извърна.

— Занаятчия Иризис. Известно ми е всичко за теб. — Яростният му поглед даваше основания на Ниш да очаква изпращането ѝ на дръвника. — Включително това, че ръководиш занаятчиите си по-добре от всеки друг. Ти ще бъдеш и.д. майстор. Задачата ти е да изработваш контролери колкото се може по-бързо.