Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Добре ще е да продължим предпазливо — каза Рустина — и да бъдем готови за всичко.

Събраха камъни за катапулта, които изсипаха в предназначената за това кошница в бойната кула. Туниз зае мястото на стрелеца. Ниш също се качи, въоръжен с късия си меч и копие. Продължиха с нормален ход, тъй като тракането на кланкера така или иначе не можеше да бъде заглушено. Прекосиха замръзналия поток и поеха нагоре по хълма към фабриката. Скоро щяха да излязат на пътя и да продължат по него. Ако бъдеха нападнати от засада, щяха да имат малък шанс, но пък в гората шансът се равняваше на нула.

Скоро достигнаха пътя, оставили хълма зад себе си. Фабриката ги посрещна с изкъртени порти. Отвъд стените имаше още щети, както и преспи с човешки бой. Но не се виждаха никакви следи.

— Изглежда се е случило отдавна — каза Туниз. — Тези преспи не са се образували вчера.

Слязоха от кланкера и продължиха пеш, наизвадили оръжия. Иризис докуцука до пещите и се върна, клатейки глава.

— Не са били запалвани поне от седмица.

— И ще бъде адска мъка да ги задействаме отново — вметна механик Туниз. — В тази например се е образувала буца желязо. Как ще я извадим?

Не откриха жива душа. Вътре почти отсъстваха следи от насилие. Нямаше тела, мястото не беше ограбено. Единствено кристалите от занаятчийския цех липсваха. В двора зад фабриката, едва огряван от оскъдни лъчи, злополучните преследвачи седнаха да се подкрепят.

— Изглежда е имало нападение и всички са избягали — отбеляза Ниш. — Макар че лиринксите са искали единствено кристалите.

— Или да спрат производствения процес — каза Фин-Мах, която вече се беше опомнила.

— Предполагам вие ще оглавите завода — обърна се към нея Иризис.

— Предполагам да. И никак не ми се иска да изоставям това място, защото това е най-добрата мина и най-добрата фабрика в района, само че не можем да останем тук сами. Ще се отправим към Тикси. Смея да твърдя, че именно там ще открием работниците и миньорите си. След като разбера какво се е случило, ще се посъветвам със скрутатора, ако успея да уредя скит. Освен това — тя снижи глас — ще трябва да направим нещо по въпроса с оператора ни.

— Не зная дали има доказателства… — поде Ниш. Той повдигна глава и видя, че Ки-Ара с бърза крачка се отдалечава.

— Не са нужни доказателства да го приберем на място, където вече няма да вреди никому! — яростно каза следователят.

Точно се надигаха, когато дочуха отдалечаващите се стъпки на кланкера.

— Какво го прихваща? — изкрещя Фин-Мах.

Крил-Ниш изтича към предната порта. Бойната машина вече не се виждаше.

— Дезертира — каза Иризис, потракваща към тях с патериците си. И избухна в смях.

— Какво му е смешното? — каза Ниш. — Сега се налага да вървим пеш до Тикси.

— Нима тази провалена експедиция можеше да завърши по друг начин? — отвърна Иризис, намести патериците си и пое надолу.

Пътят им ги отведе покрай мината и миньорското селище — и двете места бяха евакуирани. Тъй като времето беше меко, успяха да достигнат Тикси по здрач. Там ги посрещна хаос. Върху градските стени бяха издигнати шипове с бодлива тел, а портата бе усилена.

— Това не би удържало лиринксите за дълго — каза Туниз, когато влязоха в града. Тя се обърна и се загледа изпитателно към стените.

— Сигурно. — Ниш вяло крачеше край нея. В момента искаше единствено да си вземе една гореща вана. Възнамеряваше да лежи в нея, докато кожата му се отлюспи, след което щеше да се премести в меко легло и нямаше да става в продължение на седмица.

Иризис отдавна беше престанала да се смее. Патериците бяха ожулили кожата под мишниците ѝ и тя тихо простенваше след всяка крачка.

Ниш се погрижи баща му да бъде настанен в странноприемница и му повика целител. Макар че перквизиторът все още беше замаян от продължителния прием на нига, механикът предупреди лекаря за особеностите на пациента. После намери тиха стая за все така затворилата се в себе си Юлия, даде нужните напътствия на слугинята, а след това пристъпи към останалите десетки неща, налагащи уреждане. Поне за градоначалника щеше да се погрижи Фин-Мах.

Най-сетне, някъде около полунощ, точно когато Ниш се беше съблякъл и топваше почернял от мръсотия крак в изстиналата вана, нечие копие потропа по вратата му.

— Крил-Ниш Хлар! Крил-Ниш Хлар!

— Да! — ядосано отвърна механикът.

— Градоначалникът ви вика.

— В момента се къпя. Скоро ще дойда.

— Той нареди да дойдете веднага.

Ниш тихичко изпсува.