Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Джал-Ниш беше най-големият им проблем. Рамото и гърдите на перквизитора вече зарастваха, но положението с лицето му си оставаше лошо. Раните бяха отвратителни, гноящи. Представляваха толкова отвратителна гледка, че дори собственият му син потръпваше. На всичкото отгоре възпалението се бе разпростряло и до мозъка му. Той засипваше с хули и се мъчеше да нападне всеки, приближил се прекалено близо до него. На два пъти отишлият да занесе храна на баща си Ниш трябваше да откопчва стоманените му пръсти от гърлото си. Предвид касаплъшката операция, която перквизиторът бе претърпял, той си оставаше изненадващо силен.

Яростта му бе насочена главно към Иризис. Понякога Джал-Ниш я проклинаше с часове, без да си поеме дъх. Гнойно гълголещият му глас я винеше за това, че е съблазнила малоумния му син, за това, което бе сторила на Тиан, но най-вече за това, че е спасила живота му, вместо да му позволи да умре.

Иризис не изглеждаше да се впечатлява от ругатните и също се включваше в подмяната на компресите му. Веднъж, когато редът ѝ отново бе дошъл, а времето се беше оправило и те се канеха да поемат към дома, тя отнесе на перквизитора купа с горещ бульон. Той ѝ го захвърли в лицето, блъсна патериците ѝ и се канеше да смачка гърлото ѝ с ботуш, когато Ниш и Ки-Ара го издърпаха.

— Разгонена уличница! — пищеше Джал-Ниш Хлар. — Ти си лъжкиня и измамница, Иризис. Когато се върна, ще се погрижа да се озовеш в размножителната палата. Никога вече няма да бъдеш занаятчия.

Той продължи да беснее още час, докато накрая Ки-Ара, единственият, който се спогаждаше с него, му даде чай, подправен със сироп от нига. След това държаха перквизитора непрекъснато упоен, а за всеки случай вързаха здравата му ръка.

Бяха изминали три седмици от битката при ледените куполи, когато фабриката най-сетне изникна в далечината пред тях. Обратното пътуване беше толкова мъчително, че неведнъж Крил-Ниш бе изгубвал надежда. Никой не пътуваше по тези места през това време на годината. Ако кланкерът не бе толкова добре изработен, щяха да са погинали.

Успяха да намерят път през планината, разсечена от минни галерии, и достигнаха долината, отвъд която се издигаше заводът. Безплодното преследване бе коствало почти месец.

Иризис се измъкна от задния люк на кланкера. Ниш с насълзени очи ѝ подаде патериците. Всички се бяха вторачили във фабриката. Единствено Ки-Ара не изглеждаше зарадван. Операторът бе някак неспокоен. Макар че беше студено, той беше плувнал в пот и хвърляше нервни погледи към следователя.

— Не трябва ли комините да димят? — каза Фин-Мах, слязла току-що.

— Сигурно не си дават зор в отсъствието на отговорника — небрежно отвърна Ниш.

Следователят повдигна далекогледа си, огледа околностите и отново го свали.

— Никъде не се вижда дим. Нито над завода, нито над спалните помещения и кухните, нито над миньорското село — глухо каза тя. Ниш улови погледа ѝ, при което самоконтролът ѝ изчезна. — Лиринксите са нападнали! — Фин-Мах изглеждаше на път да се разплаче. — А тук имаше деца…

— Проклета лицемерка! — промърмори Иризис.

— Вървиш по тънък лед, занаятчия — много бавно каза следователят.

Иризис се прозина в лицето ѝ:

— И защо сте се загрижили за децата? Не виждам да сте изпълнили дълга си.

Фин-Мах стисна юмруци, а после дръпна високата жена встрани.

— След всички престъпления, които си извършила, смееш да ми говориш за дълг?

— Няма по-голямо престъпление от предотвратяването на зачеване — цитира Иризис. Това бе една от купищата регулации, управляващи живота им.

Лицето на Фин-Мах стана тъй студено, че наблюдаващият от разстояние Ниш неволно потръпна.

— Аз съм безплодна! — просъска тя. — Единадесет целители се опитваха да ме излекуват, но не успяха. — Следователят притисна длани над очите си. — Повече от всичко на света исках да имам деца… И точно ти да ми се подиграваш… ти… ти…

И за ужас на Крил-Ниш следователят се разплака.

Иризис стоеше като гръмната. Това изясняваше всичко: стоманеното самообладание, всеобхватната студенина. Тя си припомни, че при онова лиринкско нападение Фин-Мах най-напред се бе погрижила за децата.

— Съжалявам — каза Иризис.

Следователят мълчеше.

— Наистина съжалявам — повтори Иризис. — Представям си как презирате измамница като мен.

— Не те презирам — отвърна Фин-Мах. — Съжалявам те, защото ти имаш всичко, а животът ти все така си остава празен.

Следващата постъпка на занаятчията бе напълно неочаквана: споходена от представител на онези редки импулси, които самата тя не разбираше, Иризис прегърна Фин-Мах и силно я притисна до себе си. Скоро по-ниската жена престана да се дърпа и зарови лице в дрехата ѝ.