Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Тиан се вкопчи в борда на лодката. Недалеч от нея лиринксът се поклащаше във въздуха. Видно беше, че той далеч не притежава мощта на Бесант. Крилете му нанасяха шумни удари. Той набираше височина, за да се стрелне отново. Този лиринкс също ѝ беше познат: сравнително дребен, той бе стоял на пост пред вратата ѝ. Макар да се беше отнасял към нея добре, Тиан не помнеше името му.

Тя прибра ножа в колана си, грабна веслото и се приготви да отблъсне атаката. Лиринксът се нуждаеше от дълго време, за да се издигне достатъчно. Но пикирането се разви почти моментално. Прибрал криле, той се понесе към нея.

Тиан вдигна веслото над рамото си и рязко го стовари към приближаващото се създание. Ударът пропусна, ноктите и крилете профучаха край нея. Лиринксът изпищя нещо неразбираемо, обърна се и атакува отново, без да набира височина.

Този път жената задържа веслото пред себе си, готова за удар. Иноземецът бясно махаше с криле, за да се удържи над водата. Личеше, че се уморява.

Лиринксът отново атакува, раззинал уста. В последния момент Тиан нанесе удар с веслото. То профуча край ноктите и го удари по брадичката, при което изскочи от ръцете ѝ. Създанието залитна и се извъртя. Едно от крилете му забра водата. Не успя да се овладее достатъчно бързо и с плисък падна в езерото.

Тиан с мъка удържа лодката изправена. Главата на лиринкса изникна над водата. Създанието се опитваше да се издигне на повърхността, ала беше прекалено тежко. Очите му се въртяха ужасено. Крайниците нанасяха безполезни удари. Тежестта му бавно започна да го придърпва към дъното. Останаха да се виждат само мехурчета, скоро изчезнали на свой ред.

Младата жена подири с поглед греблото си. Виждаше къде е отхвърчало, ала нямаше как да го достигне. Не смееше да се гмурне, в сегашното си състояние не беше по-добра плувкиня от лиринкса.

Нищо чудно, че тези създания така се страхуваха от водата. Масивните тела, огромните мускули и бронираната кожа, които на сушата ги превръщаха в жив кошмар, сред водата се превръщаха в огромни недостатъци. Създанията бяха прекалено тежки. Дори и да успееха да се задържат във водата, то биваше само временно и на цената на огромни усилия. Сериозен недостатък в земя като тукашната, покрита с езера, реки и тресавища. Спасяването ѝ на замръзналата река от Рил придобиваше още по-голяма значимост.

Тя положи шапката над очите си и потъна в сън. Вятърът продължаваше да я отнася на юг, а вълните я люлееха нежно.

Към залез-слънце друг лиринкс, с прозрачни криле, започна да кръжи над нея. Стоеше високо. Толкова далеч от сушата водата означаваше сигурна смърт, дори и за неброниран лиринкс като Лиет.

Ала Лиет притежаваше завидни магьоснически умения. Нареждаше се сред най-добрите лиринкски летци. Щеше да наблюдава, да изчака и да се върне с информация. Когато Тиан слезеше на сушата след ден или два, проследяването ѝ щеше да бъде лесно. Снегът, покриващ Тараладел, щеше да забави придвижването ѝ и да улесни проследяването заради следите. Лиринксите вече не възнамеряваха да пленят Тиан. Бяха научили всичко, което можаха. Сега искаха да открият къде ще отнесе чудния си кристал. Подозираха един скрит град в планините, място, информацията за което оправдаваше почти всяко пожертвование.

Прибирането във фабриката беше кошмар, за който Ниш имаше впечатлението, че никога не ще има край. Замръзналата твърд беше невъзможна за разкопаване, за да погребат телата. Не разполагаха и с гориво, за да ги кремират. Можаха единствено да ги положат едно до друго, да струпат ледени блокове над тях и да помълчат няколко минути, изпълнени с мисли на разкаяние: че ако бяха изменили дадена постъпка, нещата биха могли да се развият по различен начин.

Натовариха ранените в кланкера, взеха контролерите от оставащите две машини и се отправиха към отсрещната страна на платото, където все още стояха приспособленията за издигане. Тъй като останалите оператори бяха мъртви, нямаше начин техните кланкери да бъдат задвижени. На ръба на платото отново извадиха ранените, за да ги спуснат с носилки.

Никога досега Ниш не беше работил толкова усилено. Трябваше кланкерът да бъде вързан, да бъде приготвен камък в подножието, който да послужи за противотежест, да конструират допълнителни макари… Единствено той, Зимо, Ранд, Туниз и Фин-Мах бяха способни да работят. Иризис имаше счупен крак и не можеше да помогне, поради което бе останала горе. Рустина можеше да използва само едната си ръка. Ки-Ара, макар и все още скърбящ по кланкера си, поне можеше да държи въже. Бащата на Ниш трябваше да бъде държан упоен, иначе изпадаше в пристъпи. Юлия нямаше с какво да им е от полза.