Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Това е сребро — обясни Тиан. — Пари срещу храна!

От миризмата на рибената яхния ѝ течаха лиги.

— Па-ри! — произнесе най-възрастната жена и избухна в смях, показал жълтеникави криви зъби. Останалите две се смяха не по-малко, след което Тиан получи монетата си обратно и в добавка бе шляпната по гърба от нечия месеста ръка.

— Аз Флууни — представи се най-възрастната. — Средна сестра Джини, малка сестра Лиса. Дъщеря Хани.

Тя разтегляше съскавите съгласни. Тъй като говорът в Тикси притежаваше подобна особеност, занаятчията повтори имената им. Очевидно не се справи особено добре, защото отново последва буен смях.

— А аз съм Тиан — представи се отново тя. Нейното име също бе произнесено чепато. Лиса потопи дървен черпак в казана, изсипа от яхнията върху квадратна тарелка и я подаде на гостенката, като ѝ връчи прибор, наподобяващ лъжица, назъбен от другата страна. Цялата посуда беше дървена.

Тя взе подаденото ѝ, като се чудеше за цената, която щеше да ѝ бъде поискана. Храната беше гъста и жълтеникава. По миризмата личеше, че сред съставките влиза риба, макар и отдавна разпаднала се на късчета. Срещаха се и зеленчуци, май пащърнак, някакви тъмни зрънца, а също и лучен полъх.

— Яж — подкани я Флууни.

Тиан предпазливо опита. Комбинацията от вкусове беше малко чудата, но пак ѝ се стори превъзходна. Тя отново напълни лъжицата си. Трите жени и детето се бяха вторачили в нея.

— Вкусно е — каза тя. Не я разбраха. — Много вкусно! — И тя примлясна, а после потупа стомаха си. Неразбиращите погледи не изчезваха. Дали не беше допуснала някаква грешка?

Занаятчията погълна още една лъжица, при което (за неин ужас) стомахът ѝ изкъркори. Появиха се сияйни усмивки. Хани плесна с ръчички.

Скоро Тиан опразни тарелката. Моментално черпакът изсипа нова купчина. Вече ѝ бе станало тежко от първата порция, само че всички я гледаха с такова очакване, че би било невъзпитано да откаже. След втората порция приятната тежест в търбуха я направи леко сънлива. Флууни ѝ насипа за трети път, а Тиан веднага скочи, благодари и се поклони до пояс. Този ѝ жест също остана неразбран.

Почерпиха я и с чай от семена на горчица. Ароматът му я удари в носа и я накара да кихне сълзливо.

Сита и сгрята, Тиан едва сдържаше очите си отворени. Вече не помнеше кога за последно е отпочивала подобаващо. Тя се облегна на стената и неусетно заспа, макар да полагаше усилия да остане будна.

В къщата беше все така сумрачно и задушно и когато се събуди, Тиан реши, че е спала само няколко минути. Чувстваше се необичайно отпочинала. Къщата беше празна. Тя изпълзя през вратата и за свой ужас откри, че вече е почти здрач. Беше спала цял ден.

Погледът ѝ веднага се насочи към речния бряг. Лодката я нямаше! Тиан се втурна към водата. Нямаше и следа нито от лодката, нито от безценната ѝ раница. Занаятчията се затича обратно към колибата, пред която се сблъска с Лиса, понесла наръч дърва. Подпалките се разхвърчаха.

Тиан ѝ помогна да ги събере.

— Къде е лодката ми?

— Лотка? — повтори Лиса.

Занаятчията загреба с въображаемо весло.

— А, трал! — каза жената и поведе Тиан зад колибата. Лодката беше подпряна на стената. Стичалата се от нея вода беше замръзнала.

— А раницата ми къде е? — Тиан се постара да изобрази и този си въпрос. Лиса я въведе обратно вътре и занаятчията можа да види, че раницата ѝ е оставена недалеч от мястото, където доскоро самата тя беше спала. Тиан провери съдържанието ѝ, през което време Лиса я наблюдаваше с лека усмивка. Всичко си беше на мястото.

Занаятчията се засрами заради подозренията си. Тя се изправи и възкликна развълнувано:

— Благодаря. Благодаря!

После разпери ръце.

Лиса просия и силно прегърна Тиан. Занаятчията си спомни за майка си, много отдавна, когато самата тя беше малка и Марни имаше време за нея. Преди да бъде забравена заради следващото дете. И по-следващото.

Междувременно се беше смрачило. Другите две сестри и Хани също се появиха. Започнаха да режат зеленчуци, да белят чесън и лук (тях свалиха от окачени на тавана кърпи) и да очукват корени (тях извадиха от мазето, чийто капак се намираше в един от ъглите на къщицата).

Тиан предложи помощта си, но бе накарана да седне край огъня, на почетното място. Вечерята се състоеше от порязаница черен хляб, поставена на дъното на тарелката, и още от новоприготвената рибена яхния.

След вечеря Лиса започна да пее на Хани. Разказваното бе дълго, вероятно част от Историите, може би семейни хроники. То продължи близо час. Езикът бе непознат за Тиан, но по менящото се изражение върху лицето на Лиса личеше, че сказанието е изпълнено с напрежение, трагедия, плам, страст и нежна обич. Другите жени шиеха и слушаха мълчаливо.