Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Разкрилата се пред очите ѝ гледка бе още по-отвратителна. Лиса лежеше на пода, дори по-ужасно наядена. Почти целите стени бяха оплискани с кръв. Вътрешността на колибата бе разхвърляна. Флууни лежеше до отсрещната стена, оцъклена, цялата окървавена. Пръстите ѝ все още стискаха каменен чук за месо.

Отвратителният месен звук долиташе откъм тялото на Лиса, което продължаваше да се движи, макар това да не изглеждаше възможно. Тиан настръхна — създанието разяждаше клетата жена отвътре. А къде ли беше малката Хани?

Тя бавно заобиколи огнището, без да откъсва очи от тялото. Кракът ѝ докосна нещо — нож за кормене. Тиан го взе в другата си ръка и го протегна пред себе си.

Нещо се раздвижи в торса на Лиса. Изсред мъртвата плът блесна скотски поглед. Тиан едва сдържа писъка си. Трябваше да си напомни, че Лиса вече не усеща нищо.

Зверчето изскочи, покрито с кръв и вътрешности. Стрелна се право към Тиан. Беше бързо, макар и не колкото преди. Може би нараняванията все още го измъчваха. Освен това изглеждаше по-голямо: колкото дребно куче.

Тиан се дръпна вляво, оставяйки огъня и казана между тях. Създанието скочи към лицето ѝ, а девойката повдигна ножа тъкмо навреме. Успя да отблъсне атаката, но не и да го рани. Главата ѝ се изпълни с болезнено пулсиране. Карфиците отново започнаха да я ослепяват. Създанието пак се опитваше да навлезе в ума ѝ.

То се превъртя във въздуха, приземи се на задни лапи и отново скочи. Тиан се хвърли встрани. Нокти закачиха ръкава ѝ. Намерило тази опора, създанието се извъртя и посегна да разкъса с предни лапи гърлото ѝ. За щастие нишките се разпраха, то полетя надолу и пропусна. Докато съществото падаше, Тиан с все сила го изрита по муцуната.

Съществото се блъсна в стената, падна на пода и остана да лежи там. Тиан остана на мястото си, подозирайки преструвка. Измина минута. Занаятчията направи предпазлива крачка към него, приготвила ножа за удар, сетне още една. Точно посягаше да го наръга, когато зърна задните крака да се напрягат.

Тя застина. Зверчето скочи, но вместо да атакува лицето ѝ, както бе очаквала, то полетя към крака ѝ. Зъбите му пробиха ботуш, панталон, чорап, кожа и плът. Тиан усети как един зъб докосва костта. Младата жена стовари тока на ботуша си върху мястото, където главата и тялото му се съединяваха. Макар да вложи цялата си тежест в този удар, създанието не я пусна веднага.

Тиан се опитваше да го премаже. Създанието нададе болезнен рев. Нещо изхрущя под крака ѝ. Ноктите му задраскаха по пръстения под и то се хвърли встрани. Самата Тиан също изпитваше прекалено силна болка, за да разсъждава. Бе движена изцяло от инстинкти — да го нарани толкова, колкото то бе наранило нея; да го убие, преди то да я е убило.

Очевидно беше успяла да го засегне, защото зверчето се движеше със забележимо провлачване. Преди то да е успяло да атакува отново, тя го изрита. Съществото полетя към казана, блъсна се в него и падна в огъня. Изпищявайки оглушително, нилатлът скочи към нея. Отстъпващата Тиан неволно стъпи в дървена чаша и тежко се стовари на земята. Лакътят ѝ се удари лошо, при което ръката ѝ изтръпна, а ножът изхвърча.

Това рухване ѝ беше изкарало въздуха. Тя почти не можеше да помръдне. Създанието се приближи, стъпващо бавно. Миризмата му на мърша бе примесена с тази на обгоряно. То я наблюдаваше напрегнато. Тиан очакваше съществото да се нахвърли и да отхапе ръката ѝ, ала то продължаваше да стои на крачка от лицето ѝ.

Гладно!

Дали си играеше с нея, или действително се страхуваше? Девойката стисна малкото острие в другата си ръка. Зверчето се намираше от другата ѝ страна, което щеше да затрудни удара ѝ.

Създанието изви гръб. Очите му изглеждаха омайни. То отвори устата си, почервеняла. Синият език започна да потрепва. Тиан се чувстваше скована. Може би беше хипнотизирана?

Съществото се канеше да я залее с отрова, за да я погълне на спокойствие. Занаятчията принуди ръката си да се раздвижи. От върха на езика започваше да се стича онази прозрачна течност. Тиан стисна очи.

Разнесе се удар и зверчето полетя. Полумъртвата Флууни се поклащаше над нея, стиснала чука.

Зверчето се надигна със скимтене и излезе, влачейки се по пода. Слузеста бледоморава диря остана да бележи пътя му.

Флууни рухна на колене. Макар и цялата покрита в кръв, лицето ѝ бе смъртнобледо.

— Джини? — прошепна тя.

— Навън е — тихо рече Тиан. — Мъртва. Съжалявам.

Занаятчията се чувстваше безпомощна. А погледът на най-голямата сестра се насочи към Лиса. За нея нямаше нужда да пита.