Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Тиан усети и друга, по-незабележима сила. Желязната колона бе изградена от хоризонтални ивици, от които се излъчваха енергийни полета, преплитащи се едно в друго. Приличаше на… Затрудняваше се да намери еквивалент. И тогава се сети — едно упражнение, което майстор Баркъс ѝ беше възложил още преди да започне същинското ѝ чиракуване.

Той я беше накарал да натрие парче метал с магнетит, докато парчето се намагнетизира и може да привлече гвоздей. После майсторът беше посипал железни стружки върху лист хартия и беше придвижил парчето метал отдолу. Сред стружките се бяха очертали ивици.

Формата на полетата (защото тук имаше две излъчвания, в отличие от останалите възлови точки) ѝ казваше, че тази кула е или огромен магнит, или съвкупност от множество малки магнити. Тиан помнеше, че бе провеждала и други експерименти, включващи магнити. Беше поставяла магнит сред намотки и бе отбелязвала образувалото се излъчване при раздвижването му. Толкова се беше увлякла в тези си занимания, че беше започнала да изостава от обучението си и майсторът ѝ беше направил забележка. Оттогава Тиан не се беше връщала към тези си дела. Войната не оставяше време за занимания с играчки.

Само какво би могла да постигне с помощта на магнит, голям като планина! Каква мощ се криеше тук!

— Виждам излъчванията — каза тя.

Минаха седмици, протекли в изтощителен умствен труд. Ден подир ден Тиан изследваше необичайните двойни полета, за да открие как безопасно да изтегля енергия и после да я насочва към клетките. Тези усилия я караха да си ляга с главоболие, а понякога и да се буди с него — особено в моментите, когато едва сдържащата неприязънта си Лиет я изтръгваше от леглото. И всеки път, след употребата на амплимета, Тиан биваше спохождана от кристални сънища, в които я преследваха плътоформирани чудовища.

Работеха по цял ден. Лиринксите нямаха почивни дни. Изобщо им беше чуждо понятието отдих, поне доколкото тя можеше да прецени. С изключение на музиката, не виждаше и следи от култура. Не се срещаха произведения на изкуството. Откъм мебелировка лиринксите се задоволяваха само с най-необходимото. Знаеше, че те умеят да четат и пишат, макар че не бе видяла никакви книги или свитъци. Но пък това беше лаборатория, място, отдадено на войната. Домовете — или гнездата — им може би бяха различни. Освен това езикът им беше неразбираем за нея, общуването чрез цветове — още повече. Като нищо най-добрите им певци и оратори можеха да рецитират до нея, без тя да разбере.

Или пък Рил казваше истината. Може би лиринксите действително бяха изгубен вид, без собствена История.

Тиан полагаше усилия, но лиринксите не отбелязваха напредък. И това я радваше. Те внимаваха да не ѝ разкриват същинската цел на експериментите, само че гърчещите се пред нея модифицирани създания бяха кое от кое по-ужасяващи. Въобще не ѝ се искаше да се замисля за предназначението им.

Занаятчията се презираше заради съдействието, което оказва на врага. С течение на работата нарастваше и отвращението ѝ. Отново се случваше да се разбунтува и да откаже да помага, но тогава те просто я лишаваха от амплимета. И всеки път абстиненцията беше по-жестока от предишната.

Низът неуспехи все повече изнервяше лиринксите. Не бяха способни да разберат амплимета и полетата, към които Тиан се включваше. С години най-талантливите им мистици бяха проучвали пленени контролери, но напразно. Просто не можеха да си служат с подобни приспособления.

Всеки ден, след като тя приключеше с работата си, лиринксите разпитваха Тиан с надеждата да се сдобият с желаното. Караха я да обяснява най-основните принципи на изкуството си. Седмици наред бяха я наблюдавали и изучавали, докато тя работеше с полетата около и под кулата. Проучваха я с чудати приспособления, някои от които полуорганични, живи варианти на контролерите ѝ. Келанд подозираше, че Тиан по някакъв начин саботира усилията им. Лиет неведнъж бе отправяла заплахи.

Но това не беше от значение. Лиринксите разбираха начина, по който устройствата ѝ функционират, разбираха и същината на тукашните полета. Усещаха енергията, обгръщаща колоната — тъкмо по тази причина бяха дошли тук. С пленените контролери и с амплимета ѝ можеха и да виждат полетата. Но не можеха да черпят сила, без значение колко усилено и колко изобретателно опитваха. Просто бяха лишени от тази способност.

Сигурно аз съм най-страхливата душица на Сантенар , помисли си една нощ Тиан, докато лежеше в леглото си, притиснала пръсти към бумтящите си слепоочия. Днешната работа се бе оказала особено изморителна. Заслужавам да бъда убита и изядена.