Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Тиан усети гъделичкането. Охотно обгърна амплимета, също замижа и позволи на ума си да се потопи в единственото удоволствие, отличаващо живота ѝ: романтичния ѝ блян за Минис. Все по-често и по-често прибягваше до това. Страхуваше се, че започва да се вманиачава.

— Е? — остро каза женската.

Тиан отвори очи и откри, че Лиет се е надвесила над нея. Едно от абаносовите зърна сочеше право в лицето на занаятчията. Сепната, Тиан за малко не падна отново.

— Виждаш ли какво се опитвам да направя?

— Още не — гузно отвърна занаятчията. — Трудно е…

Лиет изсумтя и излезе.

Не след дълго се появи Рил, понесъл три клетки на окачените към тях въжета. Той ги остави на работната маса и рязко спря, виждайки Тиан.

— Къде са ти дрехите?

— Лиет бързаше — отвърна тя.

Той се обърна кръгом и излезе, за да се появи отново с одеждите ѝ. Тиан побърза да се облече. Тъкмо приключваше, когато Лиет се върна. Женската застана на прага, видимо напрегната. Ноктите ѝ бяха извадени. Тя изръмжа нещо към Рил.

— Как ще работи тя, ако е… тиликсова ? — просъска той в отговор.

Лиет арогантно отметна глава и се приближи до масата. Ноктите на краката ѝ дразнещо потракваха по пода.

Тиан се приведе над амплимета, но не можеше да се съсредоточи. Усещаше някакво напрежение, отсъствало по-рано. То идваше от Рил. Занаятчията косо го погледна и видя, че той се е втренчил в месестата задница на Лиет. До този момент Тиан не беше забелязвала, но сега осъзна, че между лиринкските полове има видими разлики. Някои места от тялото на Лиет бяха далеч по-изтъкнати.

Занаятчията можеше да усети чувствеността ѝ. Долавяше и отчаяното желание на Рил да се съеши. Това я караше да се чувства неловко, като воайор.

Лиет остави клетката, над която работеше, и се наведе, за да вдигне нещо от пода. Правеше го нарочно. За да го подразни и подиграе. Рил неволно простена.

Женската рязко се извъртя.

— Какво…? — Тя замлъкна, а Рил побърза да се обърне с гръб.

— Никога! — просъска Лиет на езика на Тиан. — И след стотица вечности не бих се съвокупила с теб, безкрили!

Гребенът на Рил стана червен, а после лилав. По гръдните му плочки плъзнаха ярки спирали, великолепна последователност цветове, несъмнено отговор на дразненето ѝ. Той стоеше леко приклекнал, а багрите му се отличаваха с такава яркост, че буквално осветяваха помещението. Тиан никога не бе виждала нещо тъй красиво, безполезно и тъжно.

— Мислиш си, че бих се чифтосал с теб? — процеди Рил. — Предпочитам да стоя без партньорка, отколкото да избера някоя гола като човек. Безцветна. Неспособна да общува с цвят.

Крилете на Лиет се разгърнаха, за да заемат половината стая. Бяха великолепни, с млечен цвят. Сега недостатъкът на Рил изглеждаше още по-ярко подчертан. Тя повдигна едната си ръка малко под нивото на талията и с плавно движение показа ноктите си.

— Хайде, разтвори слабините си отново, за да те скопя още тук! — просъска тя.

Тиан се мушна под масата и придърпа стола пред себе си. Представяше си каква разруха щяха да причинят двамата, ако се сбиеха. За щастие до бой не се стигна, защото в този момент в стаята влезе още един лиринкс, привеждайки се ниско през отвора. Това беше възрастната женска, Келанд, матриарх на Калисин.

— Има ли напредък… — поде тя, но щом видя настръхналите един срещу друг Рил и Лиет, плочестите ѝ бузи скръцнаха. — Какво става тук?

Суровият ѝ глас бе придобил характеристиките на пила, стържеща по стомана.

Рил сведе глава и угаси гребена си. Лиет го изгледа убийствено, но и тя не посмя да срещне погледа на мъдрата майка. И двамата замълчаха.

— Явно сте забравили, че сме във война ! — ревна матриархът.

В последвалото мълчание стана ясно, че никой от двамата не е склонен да обясни причината за скарването.

— Щом е така, и двамата ще бъдете наказани… — Келанд замлъкна, защото в този момент зърна прикрилата се Тиан. — Излез, женски човеко. Обясни проблема.

Занаятчията остана на мястото си, все така прикрита зад стола. С крайчеца на окото си виждаше, че Рил гледа към нея. Можеше да отгатне мислите му. Умоляваше я да не разкрива срама му.

С две крачки Келанд се приближи до Тиан и я извлече за китките. Ноктите се забодоха болезнено в ръцете ѝ. Занаятчията се озова върху масата. Огромните очи на матриарха сякаш проникваха в главата ѝ.

— Как бих могла да зная причините, поради които лиринксите се карат? — каза Тиан, като се стараеше да отбягва погледа на Келанд.