Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— В деня, в който пристигна, не беше толкова скромна. — Матриархът стисна ръката ѝ по-силно. Всеки миг Тиан очакваше костите ѝ да се разтрошат. Ноктите потъваха до кръв. Тя извика от болка.

— Говори — каза Рил. — Няма да допусна да бъдеш наранена заради мен.

— Рил отчаяно иска да се чифтоса — изхриптя занаятчията. — Лиет също. Но никой от тях не иска дефектен партньор. Лиет го провокираше, а после заплашваше с кастрация, ако той я доближи.

— Вярно ли е това? — попита Келанд.

— Да! — задавено отвърна Рил.

— Да, мъдра майко! — потвърди Лиет. В погледа ѝ блестяха заплахи към Тиан и Рил.

Матриархът се извъртя към Лиет и така силно я удари по челото, че дребната женска отлетя, спъна се и рухна по корем. Келанд я сграбчи и я повдигна във въздуха.

— Ще работиш с него и няма да се оплакваш — бавно изрече тя, оголила зъби, — иначе ще накарам Рил да кастрира теб !

— Но аз съм ти дъщеря!

— Още една причина да изпълняваш дълга си — студено отвърна матриархът.

— Той е животно. — Лиет се опита да заплюе Рил, но съумя единствено да олигави брадичката си. — Той няма криле!

— А ти, клето мое дете, имаш кожа като на човек, което е далеч по-голям недъг. Не си способна да цветоницираш. Не можеш да излизаш навън, без да се намажеш или да се облечеш . Все още ти предстои да се докажеш. Рил, макар да няма криле, е герой, пожертвал всичко, за да ни донесе това съкровище. Затова ще работиш с него, иначе ще му позволя да те скопи. Ясно ли е?

Лиет бе отпусната на пода.

— Да — тихо отвърна дребната женска и отпусна буза върху ръката на майка си в знак на покорство. Но същевременно се възползва от този жест, за да прониже Тиан с поглед на такава ненавист, че занаятчията трябваше да извърне глава.

— Ами ти, Рил? — попита мъдрата майка.

Безкрилият се приведе тъй ниско, че докосна с чело стъпалата ѝ. Гребенът му стана лилав, червен, накрая си възвърна сивия цвят.

— Ще изпълня дълга си — също тъй тихо отвърна той.

На следващия ден Тиан разбра с каква цел я държат. Клетките, в които лиринксите съхраняваха опитните екземпляри, бяха изградени от звездно желязо и скално стъкло. Всеки от тези елементи притежаваше специфични характеристики, усилващи плътоформиращото Изкуство. Тиан трябваше да източва енергия от калисинското поле, за да създаде по-малка и концентрирана аура в съответната клетка. По този начин лиринксите се надяваха да отглеждат по-едри създания.

— Няма да го направя — каза Тиан и потръпна.

Лиет се извъртя, обгърна главата ѝ с нокти и започна да стиска. От пет места върху лицето ѝ потече кръв. Занаятчията не смееше да помръдне. Женската бе достатъчно силна, за да ѝ откъсне лицето. Тя я държа така около минута.

— Достатъчно! — провикна се Рил, след което Тиан бе пусната. — Сега ще го направиш ли?

— Не.

Лиет оголи зъби, но безкрилият я изпревари, протегна се спокойно и взе амплимета от ръката на Тиан, за да го постави на една лавица. Сетне отведе занаятчията в стаята ѝ и я заключи.

Сега Тиан знаеше какво ѝ предстои, което още повече усилваше мъките ѝ. Знаеше също, че Рил никога не би проявил милост към нея. След двадесет и четири часа тя се опитваше да се катери по стените. На следващото утро започна да пищи. Това събуди най-ужасните ѝ спомени — за онази нощ, довела до пращането ѝ в размножителната палата. И когато Рил се появи, Тиан веднага отстъпи.

Едно докосване до бипирамидата не остави и следа от абстиненцията. След няма и час Тиан беше готова за работа. Налагаше си да не мисли за измяната — трябваше.

Само че след часове опити тя бе принудена да остави амплимета — беше неспособна да си представи странното тукашно излъчване.

— Не мога да го направя.

Рил се навъси:

— Пореден опит да ни забавиш, занаятчия?

— Полето тук е различно, не прилича на онези, с които съм свикнала да работя — заекна изплашено тя.

— Положи повече усилия.

Тя го стори — със същия неуспех. Ала същата вечер, докато се занимаваше с парче желязо, забеляза, че към него са прилепнали по-малки късчета метал. То представляваше малък магнит. Може би работната маса също беше магнит, по-голям. Може би дори цялата кула!

Стаята изчезна и тогава тя видя. Намираше се във вътрешността на метална колона, стърчаща от земята, с пламнала основа и вледенен връх. Представяше си горещото излъчване, провеждано от единия край към другия, за да бъде погълнато от океан мразовит въздух.