Йън Ървайн - Геомант - 2 том

След седмица създанието започна да расте бързо. Отново бяха започнали да му растат разклоняващи се крайници. В момента приличаше на морска звезда с четири лъча, всеки от които се разклоняваше в дузина по-малки, гърчещи се пипалца.

След още една седмица съществото беше с големината на яйце, а крайниците му шесткратно надвишаваха тялото му. То започна да показва признаци на координация, може би и разум. Всички калисински лиринкси се изредиха на групи да разглеждат създанието. Бяха стотици, което потисна Тиан. Никога нямаше да успее да избяга.

Тя потри ръката си. Раната зарастваше бавно и все още я болеше. Едновременно отблъсната, ужасена и удивена, тя не можеше да се откъсне от съда. Създанието беше уникално, чудато. Всяко от пипалцата му изглеждаше по различен начин: някои приличаха на пръсти, други изглеждаха като нокти или сонди, трети свършваха с перца или снопчета фини нишки. За някои от крайниците Тиан си представяше евентуално приложение, но за други не можеше. Какво ли предназначение бе отредила Лиет на творението си?

Впоследствие създанието започна да се покрива с люспести плочки. Те ставаха все по-дебели и тежки, докато накрая съществото изгуби способността си да се движи. След като лежа на дъното в продължение на цял ден, Лиет го извади и го уби с един удар на внимателно почистен нож. Едновременно с това главата на Тиан беше пронизана от болка. Усещането изчезна почти веднага. Остана единствено съчувствието за убитото създание.

Лиет извърши дисекция, прилежно си записа всичко и смля трупа, за да го използва в следващите си експерименти. Ала последвалите три опита бяха неуспешни: съществата умряха в рамките на няколко дни.

Рил също провеждаше експерименти. Всички негови създания притежаваха сходен стил: удължено тяло, дебела броня и шипове, дълги крака, опашка с удебелен шипест край и острозъба глава. И неговите опити не бяха успешни. По кожата му Тиан често виждаше разцветки, които бе започнала да съотнася към стреса: червено-черни заострени форми.

Занаятчията не разбираше с какво тази специфична форма е тъй привлекателна за него, а самият Рил не обясняваше. Той отново и отново скулптираше творенията си (с тъканни проби от неизвестен източник) и всеки път, когато те достигнеха големината на тлъста мишка, безкрилият рухваше от изтощение. Съществата продължаваха да растат за около ден или два, преди да се превърнат в потрепваща и хаотична маса плът. Тогава Рил простенваше и си удряше гребена в главата. Следваше поредно съвещание с Келанд и останалите висшестоящи лиринкси, много крещене и трескав цветови проблясък, след което останалите си отиваха, а Рил подхващаше нов експеримент.

— Мислех си… — поде една нощ безкрилият, около месец след като Лиет беше взела тъкан от ръката на Тиан.

Занаятчията повдигна глава от кристала си. От усилие главата ѝ се въртеше. Искаше единствено да си легне и да потъне в забрава. Горещината тук ставаше непоносима. Иронично — през целия си живот Тиан беше студувала, но сега жадуваше за студа. Спеше на отворен прозорец, без значение какво е времето навън. През останалото свободно време стоеше пред прозореца, загледана в заснежения лес, мержелеещ се отвъд езерото, и се чудеше дали някога щеше да се озове там. Повече от два месеца беше пленница тук, а нито веднъж не бе имала шанс да избяга. Никъде не ѝ разрешаваха да отива сама, а нощем стаята ѝ биваше заключвана.

— Да? — подкани го Тиан, макар в действителност да ѝ беше все едно.

Рил се беше загледал в многоръкото създание, което растеше в стъкления съд на Лиет. То беше още дребно, не по-голямо от нокът.

Безкрилият се огледа. Този му жест съдържаше някакви плахи нотки. Цветът му се промени в металносиво и кафяво, тъй съвършено слял го с останалата част от помещението, че Тиан можеше да го види само ако помръднеше. Самият Рил дори не осъзнаваше тази си промяна. Какво ли възнамеряваше да прави?

По-рано Лиет се беше оттеглила в стаята си и нямаше да се появи чак до сутринта. Тя обичаше да работи рано, а Рил бе най-продуктивен предимно нощем. Може би двамата нарочно правеха това, за да прекарват колкото се може по-малко време заедно.

Безкрилият се приближи до вратата и я застопори, като мушна пръст в ключалката. Сетне внимателно взе съда на Лиет и го пренесе на своята работна маса. Даде на своето създание, понастоящем голямо колкото палеца на Тиан, упойваща гранула, изчака го да застине и го извади. В следващия миг Рил вече го беше извадил от клетката, беше го срязал внимателно от врата до опашката, бе защипал главните кръвоносни съдове. Сетне взе дребното създание на Лиет, изсуши го и го постави в разреза, така че тялото му да застане в основата на черепа, а пипалата да са по протежение на гърба.