Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Чувстваше се странно отделена от тялото си. Явно кристалният сън наближаваше. А може би това бяха първите зачатъци на кристална треска? В последно време лиринксите никак не я бяха щадили. Тя постепенно се унесе, а болката продължаваше да присъства и в дрямката ѝ. Все още бе в съзнание, но контурите на стаята бяха някак изменени.

С пукот огнени черти плъзнаха по гърба ѝ и се извиха встрани, за да започнат да я жилят по корема. Още линии разсякоха първите.

Образ, далечен, мъгляв: мъж виси, окачен под гравиран купол. Друг, намиращ се в отсрещната страна на помещението, явно изпълняваше наказание, защото хвърляше по прикования звездовидни остриета. При по-внимателното си вглеждане Тиан видя, че те всъщност приличат на малки медузи с остри пипала. С разгърнати крачка чадърчетата им политаха във въздуха, за да се впият прогарящо в тялото на наказвания.

Имаше нещо познато в това високо, съразмерно тяло, в черната коса, увиснала пред лицето. Тиан бавно премести съсредоточаването си върху него. Собствената ѝ болка зачезна, превърна се в допира на копринена нишка до гърба ѝ. Милувка.

Мъжът мъчително отметна глава. От болка беше оголил стиснатите си зъби. Гледаше я право в очите и я укоряваше за нарушеното обещание.

— Приятелко невярна — изрече напевно той между две попадения. — Защо ме изостави?

Това беше Минис, нейният любим. Той бе вдъхнал надежда на сънародниците си, а Тиан го беше излъгала. Занаятчията се сепна и образът изчезна. Минис беше единствената причина тя още да е жива. Трябваше да го спаси. А след като го стореше, след като изпълнеше призванието си, аахимите щяха да наклонят везните на войната в полза на човечеството. Срещу тях лиринксите нямаше да имат никакъв шанс. Тиан вече нямаше да бъде изменница, а жената, спасила света.

Но първо трябваше да избяга от Калисин и да прекоси стоте левги до Тиртракс. Нито едно от тези неща нямаше да е лесно, особено второто. Тараладел и Мириладел, притискани от лед в продължение на над тридесет хиляди години, представляваха плетеница от реки, блата и огромни езера, простираща се на юг от Великите планини до вътрешните морета Талаламел и Милмиламел. Дойдеше ли пролетта, от изток на запад беше невъзможно да се прекоси. Нямаше нито пътища, нито мостове. Почти целият трафик минаваше по оста север-юг, лете с лодка, а зиме с плъзгачи (макар че зимите по тези места бяха толкова студени, че малцина пътуваха; хората предпочитаха да се свиват по домовете си и да се молят храната да стигне до пролетта). Беше ли възможно да прекоси подобни земи сама?

Откъм вратата долетя звук. Тиан изхвърча от леглото и започна да се облича — ако не го стореше, Лиет я завличаше гола.

Днес женската беше особено раздразнена. Тиан бе успяла да си нахлузи панталоните, само че бе облякла едва единия ръкав на ризата, когато Лиет я грабна за ръката и я повлече. Занаятчията беше принудена да се дооблече с една ръка, което я накара да се почувства глупаво.

Достигнала прага на работилницата им, Лиет я блъсна вътре.

— Захващай се за работа! И гледай днес да се представиш по-добре, иначе това ще е последният ти ден!

Заплахата само влоши нещата и денят се оказа не по-плодовит от останалите. По здрач Лиет трепереше от нерви. На няколко пъти Тиан повдигаше очи от работата си и виждаше, че женският лиринкс я наблюдава. Внезапно Лиет се раздвижи, отиде до вратата и заключи. Това учуди занаятчията, защото никога преди тази врата не бе заключвана.

Лиет се върна на мястото си и започна да подрежда инкубаторите си. Тиан прогони това от ума си и отново се съсредоточи над полето. В следващия момент женската се озова зад нея и притисна ръката ѝ. С помощта на малък и остър инструмент тя отряза парченце кожа и принадлежащата ѝ плът, голямо колкото нокътя на Тиановото кутре.

Раната беше дребна, ала занаятчията едва не припадна от болка. Лиет наряза пробата на дребни късчета и ги изсипа в съд с гъста жълтеникава течност, която бълбукаше. Остатъка от деня женският лиринкс прекара в съсредоточаване над този съд, като накара Тиан да насочва енергия. На няколко пъти Лиет сменя течността.

На следващия ден върху дъното на стъкления съд се беше появило дребно топче материя. На третия ден от него стърчаха две пипалца, станали четири, после много, за да се върнат отново на две. Формата му не изглеждаше постоянна. А може би постоянното плътоформиране на Лиет оказваше влияние? Тиан подозираше, че Лиет тайно е добавила от своята тъкан — веднъж забеляза прясна раничка под мишницата ѝ. Ако действително беше така, явно тази практика бе забранена, щом си беше правила труда да го крие.