Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Способни сте да плътоформирате? — обърна се тя към Рил, припомнила си сънищата от ледения купол.

— Някои от нас са.

И нея ли бяха подлагали на подобна процедура, докато е спяла? Тиан се втренчи в ръцете си, дирейки някакви недоловими изменения. Ужасът явно се беше изписал на лицето ѝ, защото Рил развеселено каза:

— Теб не сме формирали, Тиан.

— Защо да ти вярвам? — кресна тя и отстъпи назад.

— Много са причините да не го правим — каза Лиет. — За начало, прекалено си голяма.

Тиан я погледна неразбиращо.

— Дори най-умелите плътоформители не могат да влияят на създания, по-големи от плъхове. Усилията са прекалено много. Дейността е болезнена и изключително изтощителна. Ние не можем да черпим външна енергия като вас. Дори и ако дузина от нас седнеха да работят заедно, изменянето на създание с големината на котка би ни коствало разсъдъка. Дори и ако процедурата бъдеше проведена тук.

— Видях те да си оформяш нови пръсти — каза тя с обвинителен глас.

— Това беше различно: регенерация. Заменях изгубеното, не създавах нов организъм. Телата ни са способни да се възстановяват дори и самостоятелно.

— Но в празнотата…

— Пак е различно. — Той погледна към Лиет. — Изменяли сме неродените. И то много внимателно. Предпазливо.

Тиан отново се загледа към дребното създание.

— Ако стотина от вас се съсредоточат едновременно… или хи…

— Толкова много воли не могат да бъдат насочени — каза Рил. — Съществува ниска граница, отвъд която повишената бройка вреди, вместо да помага.

— Освен това — намеси се Лиет — ти би разбрала, ако се опитахме да ти влияем. Плътоформирането е същинско мъчение. Това създание, например, бе упоено. И пак има вероятност травмата да го убие.

Трампът лежеше на една страна и дишаше учестено. Взираше се.

— Не изглежда толкова зле.

— Защото най-болезненото тепърва предстои — обясни Рил. — Лиет само трансформира кожата и мускулите под нея. Оформянето на костите и органите отнема дни. Това е много бавен процес, отнема много време и е с голям процент неуспехи.

— Тогава защо го правите?

— Малките създания могат да… — Лиет замълча заради предупредителния поглед, хвърлен ѝ от Рил. — Тук разполагаме със сто плътоформители. Имаме и други, също около възлови точки, както ги наричате. Когато един от формителите открие подходящ метод, останалите се учат от него. Някой ден ще се научим да използваме енергията, заливаща това място. И тогава вече няма да се страхуваме от кланкерите ви, човеко.

— Ето защо сте искали контролерите ни! — възкликна Тиан. — И мен. Не можете да използвате полето и искате аз да ви покажа. Но аз няма да го направя. Никога!

Защо, защо не беше избягала на платото?

— Ще го направиш, и още как — каза Лиет и погледна към бипирамидата. — Сама ще се молиш да ни помогнеш.

Същата нощ Тиан видя в съня си подземната структура на Калисин и се събуди изплашена. Дисбалансът се простираше далеч под земната кора. Земята неусетно се издигаше, за да се върне в позицията, заемала преди да бъде притисната от леда. А мантията се изместваше, също тъй неусетно, за да компенсира.

Тези съновидения я посетиха, защото ѝ бе разрешено да докосне амплимета. Навсякъде около нея бяха изникнали полета. Тя бе усетила пореден енергиен потенциал. Магмата под желязната колона се беше слегнала, с което бе образувала кухина. Около основата на колоната се бяха образували концентрични скални кръгове. Именно там имаше силно геомантично излъчване.

Тиан бе събудена от звука на тръбите. Тази музика се разнасяше вече в продължение на дни, съпровод на тъжните песни, почитащи матриарха Бесант, мъдра майка в продължение на повече от осемдесет години.

Неземните срички отекваха час след час. Поредният сън накара Тиан да скочи от леглото, да отметне грубата завивка и рязко да застане пред прозореца. Когато го отвори, в лицето ѝ лъхна леден въздух. Тя дишаше жадно, измъчваща дробовете си, опитваща се да забрави втория сън.

В него лиринксите плътоформираха нея. Превръщаха я в чудовище, осмокрак звяр, притежаващ плашеща прилика с кланкер. Планираха да я изпратят да унищожава кланкери и да избива войници, най-голямото предателство. Сякаш вече не беше причинила достатъчно вреди. Възползвайки се от абстиненцията ѝ, лиринксите можеха да я принудят да стори всичко.