Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Остатъците от кометата се бяха заровили дълбоко в недрата на Тараладел. Каменните ѝ части се бяха превърнали в стъкло, а желязната сърцевина бе оформила езеро, запазило течната си форма в продължение на двадесет хилядолетия. Движението на газове бе предизвикало надигането му. Разширяващият се газ неспирно беше оказвал натиск върху течния метал. Накрая, тласкан от налягането, металът си беше пробил път към повърхността, където беше стопил ледената покривка и бе застинал, за да образува форма, приличаща на метална кула.

Така от острова, намиращ се в средата на езерото, запълнило образувалия се кратер, се издигаше острота с височина двеста и шестдесет дължини. Вътрешната ѝ част приличаше на медена пита с гигантски размери; замръзнала пяна от метал. Във външната си част върхът ѝ бе покрит с неравномерни шипове с цвят на червена ръжда. На места личаха парчета зеленикава скала, също и стъкло. Основата бе обгърната в скала, която металният изблик бе разбутал при появата си. След изчезването на леда вятърът бе наслоявал прах.

В полите на кулоподобието растяха високи дървета, които по нищо не приличаха на останалата растителност на Тараладел. На места се срещаха бълбукащи кални езера, а също и пукнатини, от които бликаше топла вода. Съдържащите се в нея соли бяха оставили цвета си върху камъка. Горната част на кулата беше покрита единствено с лишеи, но птиците се стараеха да компенсират тази липса — тъй като тук беше топло, орли и други хищни птици обичаха да гнездят.

А яйцата им си оставаха необезпокоявани. Калисинската кула отдавна се ползваше с репутацията на злокобно място още преди лиринксите тайно да се разположат тук. Никой не смееше да потопи крак в необичайно топлите води на езерото. Дори един поглед към небето беше достатъчен, за да подскаже, че това място е забранено. Облачната покривка над Тараладел беше почти постоянна, а над Калисин стоеше неизменен кръг чисто небе, незасегнат дори и от най-злобните бури. На никое друго място не падаха толкова много мълнии. Така злото подготвяло копията си, мълвяха приказките, за да се нахвърли върху света. А когато някой рибар зърнеше крилати създания да се въртят високо над това място, видяното само подкрепяше правотата на старинните предания.

Тъй като кометата бе дошла от същото място като лиринксите, нейните останки веднага ги бяха привлекли. Кратерът и структурираният с килийки железен връх бяха неща, разбираеми за тях — част от познатата им среда. Но имаше и друга причина. Кометите съдържат невъобразими количества енергия, а тази не бе изчерпала целия си потенциал дори и след сблъсъка със земята. Падането, сблъсъкът, стопяването и издигането на течния метал бяха породили нестабилност. Металната колона, изникваща дълбоко от земята, не беше в равновесие със заобикалящите я неща. Тази нестабилност, тази възлова точка, представляваше огромен източник на енергия, който само чакаше да бъде оползотворен.

Странни прояви са кометите. Те кръстосват небесата в продължение на милиони и милиони години, при което материята им придобива необясними характеристики. Необясними, но изключително ценни за служещите си с Тайното изкуство. Лиринксите ценяха кометния метал повече от всичко, а кулата в Калисин представляваше сбъдната мечта. Тук те довеждаха най-блестящите си умове, за да бъдат заливани от енергийното излъчване; да ядат, дишат и спят, обгърнати в тази най-магическа за тях субстанция.

Калисин бе най-голямата лиринкска лаборатория. Тук лиринксите трескаво работеха в килийките си, търсейки печеливш изход от войната. Кланкерите им бяха нанесли огромни поражения, а лиринксите не бяха достатъчно многобройни, за да си позволят подобни загуби. Трябваше да открият някаква защита.

Уви, не бяха открили начин да използват енергията на Калисин. Наличието на полетата помагаше, ала не беше достатъчно. Влудяващо беше да бъдат заобиколени от толкова много сила, която си оставаше недостъпна за тях. Те искаха амплимета. Искаха да узнаят как Тиан го използва, за да черпи сила от полето. Всичко това тя научи, индиректно или не, в първите дни от престоя си.

Мина седмица. Тиан се беше възстановила напълно, макар рамото ѝ все още да бе леко слабо. Лиринксите се отнасяха към нея сравнително добре, а храната, която ѝ даваха, определено беше по-добра от дажбите във фабриката. В началото тя настояваше да ѝ показват от какво е приготвено всяко нейно ядене, но скоро осъзна, че те почитаха вярванията ѝ и ги уважаваха в същата степен, в която почитаха своите собствени. Освен това те се хранеха предимно с риба, която ловяха от езерото. Макар и вкусна, тази храна скоро омръзна на Тиан: печена риба, супа от водорасли и някакъв корен с остра миризма, по вкус напомнящ на ряпа.