Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Покажи! — каза Келанд с нетърпящ възражение тон.

Тиан приключи с шлема и посегна да обгърне сферата с ръце. Нагорещените жици обгориха пръстите ѝ. Тя изпищя. Металната маса, каната и чашите полетяха към тавана, където залепнаха. Водата в тях се изля. Част от нея покапа и по жиците, където изсъска. Косата на Тиан започна да дими. Рил скочи напред и събори шлема ѝ с вързаните си ръце. Сиянието отслабна. Безкрилият улови падащата маса и каната, а чашите издрънчаха на пода.

— Както виждате — обърна се той към мъдрата майка — приливът на енергия е огромен, но овладяването е трудно. А тя — погледна към Тиан — дори не осъзнава какво прави.

— Тук полето е много силно — с треперещ глас каза занаятчията, докато разглеждаше пръстите си, обгорени. Ами ако преценяха, че трябва да се отърват от нея, защото кристалът е прекалено опасен? — Нужно ми е време, за да опозная ново поле, преди да мога да контролирам количеството изтеглена сила.

— Ще видим — отвърна Келанд. — Разкажи ни за тетрарха, човеко.

Отново този въпрос.

— Не зная какво е това.

И пак онзи изпитателен поглед, опитващ се да надникне в нея.

— Това е човек, когото много бихме искали да открием. — Тя се обърна към Рил. — Бесант те обвинява в страхливост, безкрили! Трябвало е да останеш и да умреш с останалите. С какво ще се оправдаеш?

Рил тръсна глава. Беше хванал рамото си, възпалено около раната от арбалета.

— Не се оправдавам.

— Вирко ще те защитава. — Висока, стройна женска се изправи в отговор на жеста ѝ.

— Не искам защита.

Вирко отново седна.

— В такъв случай ще понесеш последствията. Кастрацията ти ще бъде изпълнена призори.

Тиан бе шокирана. Какво правеше Рил? Може би гордостта не му позволяваше да се защити? Или се беше предал? Тя плъзна поглед по обградилите ги сурови лица. След всичко това, което той бе сторил за нея, Тиан не можеше да допусне такава несправедливост.

— Аз ще защитавам Рил!

Думите ѝ разкъсаха тишината и накараха всички лиринкси да се обърнат към нея. Всъщност без един. Рил се отпусна на пода.

— Не! — простена той.

Явно тя го бе посрамила с постъпката си, поне така изглеждаше от погледите на останалите лиринкси. Един дори се изсмя, ако бе разтълкувала правилно тръбния звук. Но Тиан не се разколеба. Не можеше да позволи подобна орис да сполети Рил. Дори и не ѝ мина през ума, че това би могло да представлява облекчение за него, достоен изход.

— Тъй да бъде — каза Келанд. — Защити героя си, женски човеко.

Тиан бавно си пое дъх. Рил отново простена, само че вече беше прекалено късно: ролята на занаятчията беше приета.

— Ако Рил беше останал, в този момент щях да съм мъртва, а кристалът ми да е изгубен, защото нямаше да успея да се кача на крилото, носено от Бесант. — Тя подробно описа бягството. — Ако Рил не беше скочил, за да ми помогне, щях да бъда пленена.

— Трябвало е да скочи обратно на земята, след като те е привързал! — прогърмя Келанд. — Бесант, най-великата от клана ни, умира заради един безкрил урод.

— Сама нямаше да мога да управлявам крилото — каза Тиан. — Рамото ми е изкълчено.

Наложи ѝ се да обясни този термин.

Младата женска с прозрачната кожа я разсъблече над кръста и се съсредоточи над ръката ѝ. Тиан стисна зъби. Последва бързо движение, накарало занаятчията да изпищи, но и наместило рамото ѝ обратно. Сетне женската направи кожена превръзка и я покри с ризата.

— Рил също е бил способен да стори същото — отбеляза Келанд.

— И тогава пак не бих могла да използвам ръката си.

Мъдрата майка махна презрително с ръка:

— Ама че слаби създания.

— Не бих могла да управлявам крилото! — разпалено подчерта каза Тиан. — А ако Рил не ме беше грял по време на полета, щях да замръзна. Единствено благодарение на неговата храброст и предвидливост вие притежавате амплимета.

Тези ѝ думи явно бяха направили впечатление на Келанд, защото мъдрата майка на Калисин накара Тиан да ѝ разкаже всичко подробно. След като изслуша историята, тя каза:

— Обвиненията в страхливост са снети. Но трябва да знаеш, човеко , че Рил би предпочел да живее кастриран, отколкото да бъде защитаван от теб! Отведете го и се погрижете за раните му.

Калисин бе много специфична възлова точка, място, предоставящо достъп до латентните енергии на земята — за онзи, който бе достатъчно могъщ (и достатъчно глупав) да опита. Преди петдесет хиляди години желязно-скална комета от дълбините на празнотата бе паднала тук. Сблъсъкът бе накарал планетата да зазвънти като камбана и бе вдигнал такъв облак, че цялото кълбо бе обгърнато в мрак. Последвалата ледена епоха бе продължила тридесет хиляди години.