Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Някъде през нощта полуунесът ѝ бе прекъснат от Рил, който подръпна въжетата. Получил отговор, безкрилият се приведе напред и наклони предната част на крилото. Тиан отново изпита паренето зад слепоочията, указващо, че Бесант си служи с Изкуството. Понесоха се надолу, тъй рязко, че вятърът заплашваше да изтръгне занаятчията от прегръдката на Рил.

Накрая те отново полетяха напред. Тук ставаше по-топло. Последва отминаването на нова вечност. Рил беше изстинал още повече и почти не помръдваше. Сигурно раната в рамото му причиняваше големи страдания. Може би умираше. Може би ѝ беше дал топлината на тялото си, лишавайки себе си?

Съскащото усещане бе изчезнало отдавна. Дали гадаенето на Бесант ѝ се отразяваше болезнено? Нямаше как подобно пътуване да не е изтощило женската.

Алено слънце изникваше ниско на хоризонта. Тънък лъч докосна лицето на Тиан, сторил ѝ се жежък. Тя се отърси. Рил скрежесто простена, а от ноздрите му се отърсиха малки висулки.

Светлината се разпростираше сред облаците под тях. В момента летяха над гъст сив слой. Скоро от дясната им страна изникна кръгла празнина. Именно натам се насочи Рил.

Под дупката Тиан видя кръгло езеро. Заради втичащите се в него реки, от въздуха то приличаше на колело със спици. В средата му се издигаше каменист връх, странно безснежен — всичко останало бе побеляло.

Започнаха да се спускат към върха. Под облачния слой ги посрещна колона топъл въздух, яростно блъснал крилото. То се наклони и отчасти се разкъса.

Бесант изкрещя нещо, Изкуството ѝ веднага припламна, после угасна. Тиан погледна нагоре и видя крилете на женската да увисват безпомощно. Бесант полетя надолу, като ги подмина в падането си.

— Отрежи! — дрезгаво изкряка тя, докато прелиташе край тях.

Рил посягаше да го стори, но Тиан възкликна:

— Не! Кристалът е у нея!

Безкрилият направи рязка маневра и насочи крилото надолу. Тежестта на женската опъна свързващите въжета и крилото започна да проскърцва. Рил продължаваше с мъка да удържа въжетата. Откъсналият се плат плющеше шумно. Летяха стремглаво към върха.

Рил правеше опит да компенсира тежестта на Бесант, като постепенно изправяше крилото. Ъгълът на падането им се затваряше. Безкрилият насочи крилото към върха, само че то продължаваше да криви траекторията си. Бесант не помръдваше, макар че бе разперила криле.

Започнаха да се вият над върха. Отново пресякоха горещия въздух, но този път Рил не изгуби контрол. Почти бяха стигнали. Въздушно течение ги отклони към водата, но безкрилият можа да компенсира и възобнови курса. Върхът вече се различаваше ясно. Приличаше на сплав между камък и метал с масленозелен, черен и ръждивочервен оттенък, лишен от флора. Рил се беше насочил към равно място, сред което личаха дупки и могили. Обграждаха го заострени скали.

Висящата под тях Бесант щеше да се разбие в земята, с което да докара и тяхната гибел. Рил опита да я издърпа нагоре, само че крилото заскърца в протест. От една дупка в скалата започнаха да изскачат някакви създания. Заради височината изглеждаха дребни, но формите им не можеха да бъдат сбъркани. Лиринкси.

— Бесант! — ревна той. — Бесант, събудете се! Тилимикс фушр!

Тя не реагира. Рил отново изкрещя същите думи, дърпащ въжетата с цялата сила, която се осмеляваше да използва. Отново нямаше реакция. А върхът се приближаваше опасно бързо. Летяха право към скалите.

— Бесант! — изпищя Рил, толкова силно, че слухът на Тиан се изпълни с болка. — Събудете се или това ще е краят ни, а войната ще бъде изгубена.

Женската леко се размърда. Единият ѝ крак трепна. Тя повдигна глава и разпери лявото си крило, за да ги насочи към върха на една метална кула.

Рил се метна встрани. Крилото им се наклони, прелетяло досами две от кулите. Тогава крилете на Бесант се раздвижиха и я издигнаха. Отново се понесоха нагоре, падането им се забави. Щяха да успеят.

Или пък не. Бесант беше прекалено изтощена. Едно от крилете ѝ увисна, тя се удари в ръба на трета кула и полетя надолу. Крилото се разкъса окончателно и се строши. Рил и Тиан полетяха надолу. Безкрилият падна по гръб, а занаятчията остана да лежи над него.

Замаяна от падането, Тиан не можеше да помръдне. Усещаше само болка. Трима лиринкси дотичаха при тях. Те я освободиха и я отдръпнаха от Рил, който бе изпаднал в безсъзнание. Най-големият от тримата се обърна към Тиан на непознат за нея език. Друг изтича към сгърчената Бесант.

— Не те разбирам — бавно каза занаятчията, като си послужи с общия език, използван сред югоизточните земи.