Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Това представляваше голямо утежнение на фронта, но пак беше за предпочитане пред алтернативата. Тя би позволила на лиринксите да използват пленените бойни машини.

Юлия започна да пищи още преди да са достигнали лиринкските куполи.

— Вълни през тялото! — повтаряше тя. — Вълни от плът.

Там откриха клане, каквото Ниш не бе съзирал през живота си. Навсякъде лежаха човешки тела, разкъсани, изкормени, нахапани. Сред тях лежаха и дванадесет лиринкски трупа. Фин-Мах повика Ниш и двамата поеха да се убедят, че всички лиринкси действително са мъртви, както и да потърсят евентуални оцелели.

— Почакайте! — спря ги слаб глас. Рустина немощно се измъкна от люка.

— Не мисля…

— Там има и мои войници, механико.

За това не можеше да спори. Едно след друго прегледаха всички тела. Рустина изреждаше подробности за тях, включително и как са загинали, Фин-Мах ги записваше. Накрая събраха вещите им. Не откриха оцелели — нито войници, нито сержанти. Операторите и стрелците на останалите два кланкера също бяха убити. Ги-Хад лежеше край купчина ледени блокове, където бе защитавал група ранени войници. Само колко могъщо излъчване бе имал приживе отговорникът. Сега той лежеше затихнал сред окървавения сняг и Ниш за пръв път осъзна, че Ги-Хад е съвсем малко по-висок от него. Механикът склопи очите му и постоя край него с наведена глава. Отговорникът беше достоен човек и Ниш го почиташе.

Пред очите му отново изникна потеглянето от фабриката: бледата съпруга, петте момиченца, най-малкото с червените панделки. Техният съпруг и баща никога нямаше да се прибере.

Личеше, че неколцина от войниците са умрели наскоро, колкото от раните си, толкова и от студ. Арпъл, макар и ранен на десетина места, бе починал преди не повече от няколко минути. Той бе пълзял към един от войниците си, оставяйки след себе си кървава диря. Най-награждаваният войник в Глининар бе посрещнал края си.

— По каква причина лиринксите са били тук? — каза Ниш, след като и вражеските трупове бяха предпазливо проверени.

Фин-Мах се огледа и отвърна със снижен глас:

— Не знаем, но…

— Но? — подкани я Ниш.

— Това не е първият път, в който се натъкваме на подобни малки групи, разположени на неблагоприятни места. Места без никаква стратегическа стойност, но разположени в границите на мощна възлова точка.

— А възелът тук е доста странен.

— Да. Двоен. Смятаме…

Тя замълча и с бърза крачка се отправи към най-голямото снило, купол с множество отделения, около който бяха разположени останалите, следващи спираловидна подредба. Покривът и стената бяха зейнали. Двамата влязоха вътре. Ниш беше извадил меча си и стоеше нащрек, докато следователят претърсваше ледените отломки.

В по-големите помещения не откриха нищо интересно — кожи, на места наметнати върху блокове, за да оформят мебели; парчета месо (не човешко); кожени съдове; инструменти. Но в едно от страничните помещения Фин-Мах откри клетки. Някои бяха празни, други съдържаха дребни, чудати създания. Всички те бяха мъртви, но следователят усърдно си записваше особеностите им.

В една клетка в задната част на помещението откриха живо създание с големината на мишка, което не приличаше на нито едно от познатите на Ниш животни. То имаше дълга, сплескана глава с остри зъби, стърчащи от гърба костни шипове и опашка с топчест край. При приближаването им съществото се изправи на крачката си, изрева пискливо и отново падна.

— Що за създания са тези? — попита Ниш.

Фин-Мах продължаваше да пише.

— Доубий го, ако обичаш.

Механикът мушна меча си през решетките.

— Претърпели са плътоформиране — обясни следователят. — Определени лиринкси притежават умението да оказват влияние върху растежа на дребните организми, като ги привеждат в съответствие със съответен мисловен модел. Ала този процес може да протича само на определени места — близо до възловите точки. Това е всичко, което знаем. Но защо го правят? Начин на изхранване, културна особеност? Играчки, експонати? Толкова малко ни е известно за лиринксите. Съществува и друга възможност, нищо чудно тези…

Плътоформиране! Ниш потръпна.

— Това се е опитвала да ни каже Юлия!

— Вълни през тялото. Да.

По тялото на механика плъзнаха тръпки.

— Възможно е тези им експерименти да са насочени към изработката на живи оръжия, които да използват срещу нас. Които да сложат край на войната.

— Никакви варианти не са изключени, механико. Тъкмо затова много бихме искали да разберем.