Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Кланкерът се извъртя. Тиан видя как стрелецът насочва катапулта към тях. Приготви се за неизбежния сблъсък. Рил, все така притискащ я към себе си, изхриптя задавено.

Раненият лиринкс изникна и хвърли изкривеното копие. Ранд приклекна. Лиринкският разузнавач се затича и скочи към катапулта. Облият камък полетя право през него, премаза го във въздуха и в силата на полета тласна смачканото тяло под себе си.

Рил не можа да сдържи вика си. Занаятчията с мъка си поемаше дъх. Стрелецът трескаво се опитваше да зареди копиехвъргачката, ала вече беше прекалено късно.

Безкрилият взе направляващите въжета и леко наведе горната част на крилото. То се повдигна — летеше! Това ѝ се стори удивително. Напрежението от въжетата, свързващи крилото към Бесант, изчезна. Специфичното усещане в главата на Тиан също изчезна. Женската описа два големи кръга, сетне пое на югозапад. Към Калисин, каквото или където беше това.

Ранд продължаваше да стреля даже и когато Тиан вече се намираше извън обхват.

— Остави! — промълви Ниш и рухна на земята до Иризис. Беше му изключително студено, освен това се чувстваше слаб и безпомощен. Защо, защо беше принудил Ки-Ара! Ако бяха разполагали с два кланкера, лиринксите нямаше да избягат. Глупак. Жалък, проклет глупак.

Експедицията се беше провалила жестоко и някой трябваше да си плати. Повечето вече го бяха сторили, сред които и баща му. Перквизиторът лежеше малко по-встрани, мърлява и кървава купчина парцали. Ниш не смееше да поглежда натам.

— Туйто! — рече Иризис. — Явно не ми остава друго, освен да се хвърля от скалата.

Крил-Ниш стисна ръката ѝ.

— Не се притеснявай — успокои го тя. — Дори и в това успях да се проваля. Ще посрещнем съдбата си заедно, Крил-Ниш.

Той се загледа към точиците, които се смаляваха в небето:

— Утре по това време Тиан ще се намира на сто левги разстояние. Сигурно и Юлия няма да може да я открие. Гади ми се от този провал!

Иризис внимателно премести крака си, при което изсумтя от болка.

— Зле ли си ранена? — попита Ниш.

— Много мило от твоя страна да проявиш загриженост. Счупената кост боли толкова, че чак не усещам другата рана. — Занаятчията сухо се засмя. — Би ли ми счупил и другия крак? Така първият ще престане да ме боли.

— Понякога наистина не те разбирам.

— И още по-добре!

— Ще те пренеса по-далеч от ръба. Това място ме изнервя.

— Тук съм си добре — протестира Иризис, но той мушна ръце под мишниците ѝ и я повлече нагоре. Краката ѝ подскачаха по неравната земя. Когато най-сетне механикът приключи с пренасянето ѝ, очите на Иризис се бяха насълзили от болка.

— От теб няма да излезе санитар, Ниш.

Той не обърна внимание, прекалено зает беше да изпитва вина. Гледаше разсеяно в нищото, започна да трепери. По-рано не бе имал време да усеща студа.

— По-добре върви да се погрижиш за баща си. Той е в далеч по-лошо състояние.

Ниш хвърли колеблив поглед към мястото, където лежеше перквизиторът.

— Ще доведа помощ. — Той започна да ръкомаха към кланкера.

— Не си прави труда. Няма кой да помогне.

Механикът рязко се извъртя, буквално зинал.

— Да, Ниш — продължи Иризис. — Всички останали загинаха при атаката. Всички!

— А лиринксите?

— Избити.

Повече от четиридесет погинали по жесток начин! Ниш не можеше да го понесе! В продължение на пътуването се бе запознал с всички тях, бяха разговаряли, бяха се шегували… Нима беше възможно толкова много животи да изчезнат за тъй кратко време?

Баща му отново започна да вие. Поне още беше жив. Крил-Ниш изтича, приклекна до него и замръзна. Нищо не бе останало от предишната красота на перквизитора. Лицето му бе жестоко разкъсано. Едната очна ябълка бе изскочила от кухината си. По-голямата част от носа липсваше. Лявата буза бе разкъсана на три и небрежно се беше загърнала назад като кората на недообелен портокал. Гледката просто бе нетърпима.

Перквизиторът припадна отново. По гърдите му също личаха дълбоки разрези. Едната му ръка бе разкъсана до невъзможност. Ниш се огледа, дирейки помощ. Единствените оцелели бяха Зимо, Ранд, Рустина, Туниз и Иризис. Не, и Фин-Мах също беше жива — появи се със залитане откъм камъните, сред които бе паднала. Туниз не беше ранена. Рустина имаше счупена ръка, подута дясна китка, поразместена челюстна кост и множество драскотини, но поне можеше да се държи на крака. Зимо и Ранд отнасяха Иризис на носилка.

Юлия също беше невредима, свита край една канара, само че тя не можеше да помогне с нищо. Беше подбелила очи и не продумваше.