Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Стреляй по безкрилия! — ревна Ниш.

Ранд, едър и смугъл мъж без предни зъби и с по-къс крак, разпери ръце — не му оставаха снаряди. Кланкерът бе принуден да спре стотина крачки по-нагоре, където канарите не му позволяваха да продължи.

Пътниците скочиха на земята. Джал-Ниш, Фин-Мах, Туниз и червенокосата Рустина, чието рамо кървеше. Иризис я нямаше. Ранд също скочи на земята, с чук и длето в ръце, за да откърти нови снаряди.

— Кланкерът на Ки-Ара падна в долината — изкрещя Ниш и посочи. — Той все още има копия.

Ранд пое в указаната посока, накуцвайки, а Крил-Ниш се приближи към останалите.

— Къде е Иризис? — попита той. — Тя…?

Рустина посочи назад. Русокосата жена тъкмо излизаше от задния люк. Бедрото ѝ беше превързано, дрехите ѝ бяха разкъсани. Левият ръкав на дрехата ѝ почти бе откъснат. Джал-Ниш изглеждаше мрачен, но не беше ранен.

— Пипнахме ги! — възкликна Ниш и посочи към безкрилия лиринкс, който продължаваше да накуцва, повел Тиан.

— Ще се радваме, когато ни попаднат в ръцете — уморено каза Джал-Ниш. — Като се има предвид, че лиринксите са двама, а ние… Уморих се от всичко това. Да свършваме с тях.

Иризис се приближи.

— Къде е кристалът?

— Предполагам е у Тиан — каза механикът.

— Не е! Претърсих раницата ѝ в ледения купол. — Иризис беше много бледа.

Джал-Ниш рязко се извъртя и я прониза с изпепеляващ поглед.

Ниш предпочете да не задава въпроси, макар да му се искаше.

— Значи трябва да е у женската! Вижте, тя носи торбичка на гърдите си.

Летящата женска направи завой и се понесе към двамата, стоящи близо до ръба. Висящото под нея крило я следваше.

— Какво е намислила? — промърмори перквизиторът.

— Нямам представа — отвърна следовател Фин-Мах. Устните ѝ бяха посинели, а в очите ѝ се забелязваше жълтевина.

— Стреляй към летящата! — кресна Иризис към бойната кула. — Кристалът е у нея!

— Откъде си сигурна? — тросна се Джал-Ниш. Настроението му се влошаваше с всяка изминала секунда.

— Аз съм занаятчия, забравихте ли?

Стрелецът все още не се беше върнал, но междувременно Зимо беше донесъл голям скален отломък и заредил катапулта. Той се прицели в летящия лиринкс и стреля. Снарядът профуча във въздуха, но не уцели.

— Заобиколен съм от некадърници! — процеди Джал-Ниш.

— Дори Ранд би се затруднил да уцели с такъв камък — тихо каза Фин-Мах. — Точната стрелба изисква заоблени снаряди.

— Върви горе, Туниз! — нареди перквизиторът. — Оформяй снаряди за катапулта! Останалите, след безкрилия! Убийте го или го блъснете от ръба. Тиан трябва да остане жива на всяка цена. Ще нападнем заедно.

— Смятате ли, че би имало полза отново да използвам Тайното изкуство?

— След това, което се случи последния път?

— Сега нещата може да протекат различно.

— Добре. Ние ще се погрижим за безкрилия. Ти опитай да свалиш летящата.

Безкрилият лиринкс продължаваше да накуцва край ръба, хванал Тиан за китката. Невъзможно беше да го атакуват в гръб, без да рискуват да рухнат в пропастта. Ниш и Иризис се затичаха встрани, за да им пресекат пътя.

— Как е кракът ти?

— Боли.

Летящият лиринкс започна да се спуска към бегълците. Делтовидното крило разсичаше въздуха със свистене.

Иризис първа осъзна предназначението му.

— Стреляй! — изкрещя тя към Зимо. — Канят се да избягат с планера.

Джал-Ниш и сержантът почти бяха догонили безкрилия лиринкс. Перквизиторът се движеше решително. А движенията на Рустина се отличаваха с бясна ярост — гледката на пленената жена я беше вбесила.

— Спокойно, сержант. Атакувай краката му, гърлото е за мен.

Безкрилият лиринкс бе притиснал Тиан към гърдите си и замахна към Джал-Ниш, но пропусна. Рустина го рани в хълбока, само че нямаше видим резултат. Лиринксът я удари в корема, тя отхвърча и си удари главата в камък. Джал-Ниш, внезапно озовал се сам срещу създанието, започна да отстъпва, но не беше достатъчно бърз. Мощната ноктеста ръка премина по лицето, рамото и гърдите му. Перквизиторът изрева. След това безкрилият го удари по главата. Джал-Ниш рухна, леещ кръв.

Само Ниш и Иризис оставаха. Двамата се спогледаха.

— Това е краят — спокойно каза Иризис.

— Направихме всичко по силите си.

— Е, какво ни остава, любовнико? До последен дъх?

Думите ѝ го сгряха.

— До последен дъх — повтори той. Бе сигурен, че баща му умира. Смяташе, че самият той също ще се присъедини към него.

Двамата се хвърлиха към безкрилия, размахали мечовете си. Лиринксът отстъпваше бавно, насочил по-голямата част от вниманието си към случващото се в небето. Срита замръзнал чакъл в лицата им, пробяга няколко крачки, сетне спря.