Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Втори кланкер бе изникнал върху склона от дясната им страна, на ръба на платото. Стрелецът насочваше копиемета към Бесант, а операторът трескаво подготвяше катапулта за нов изстрел. Тиан познаваше и двамата, Зимо и Ранд.

— Вървете! — изкрещя Рил. — Отлитайте, Бесант!

В отговор тя направи някакво движение с ръката си, което Тиан не можа да разбере, повдигна крилото и се стрелна, точно когато копие пронизваше платформата.

Тиан затаи дъх. Крилото трепна, улови въздушен поток и се издигна. Огромните криле на Бесант също се разгърнаха. Занаятчията усети леко потръпване зад слепоочията си, като шербет, топящ се върху езика ѝ. Макар да не го беше усещала преди, знаеше какво е. Бесант използваше своята разновидност на Тайното изкуство, за да удържа тежестта си над земята.

Тя описа дъга във въздуха. Крилото се понесе под нея, привързано. Екипажът на кланкера трескаво се опитваше да насочи катапулта към нея. Бесант посочи към едно равно място по-надолу по склона.

Рил пое с най-голямата бързина, която му позволяваше накуцването. Тиан се влачеше подире му. Безкрилият внимаваше да се прикрива сред канарите, така че тя вече не виждаше кланкера. Но пред очите ѝ непрекъснато изникваше измъченото лице на Ги-Хад. Той беше добър човек. Дали наистина бе наредил на войниците да я убият, или самата Тиан си беше наумила това? Изпитваше вина, срам. Искаше да избяга, да се предаде, да понесе последиците.

Тя опита да се отскубне, но лиринксът я задържа без проблем.

— Кристалът ти е у Бесант. Ако не дойдеш, никога вече няма да го зърнеш.

Вече достигаха равното място, когато кланкерът стреля. Копието се понесе към небето, за да профучи между Бесант и увисналото крило. Тиан си отдъхна. Бесант зави и се понесе към тях.

— Когато тя мине край нас, скочи към крилото и си сложи коланите, които висят под него — каза Рил. Той сграбчи потъналия в рамото му болт и с болезнен стон, придружен с яростно цветово трепване, го извади.

— Добре — каза Тиан. Бе принудена да следва амплимета. Без него щеше да си изгуби ума.

Тя се загледа в измъченото лице на Рил.

— Ами ти?

Безкрилият оглеждаше окървавения болт.

— Аз ще остана тук, за да те защитя.

— За да умреш!

— Да изпълня дълга си, за да живеят други, по-достойни.

Бесант доближаваше. Тиан се напрегна, само че внезапно въздушно течение блъсна крилото нагоре.

— Готова ли си? — каза Рил.

— Ръцете ми са изтръпнали. — Всъщност цялата Тиан се чувстваше изтръпнала. А и само акробат би могъл да изпълни подобен скок.

Той освободи ръцете ѝ. Занаятчията раздвижи пръсти, ала те си оставаха безчувствени.

— Скачай! — ревна безкрилият, когато крилото се стрелна край тях.

— Не мога. Ще пропусна!

В това беше сигурна — крилото се беше вдигнало прекалено високо. А и каква съдба можеше да я очаква в леговището на лиринксите, че да е за предпочитане пред собствените сънародници?

Механикът извади меча си. Ако скотът се измъкнеше с Тиан, с него (Ниш) щеше да е свършено. И за всичко щеше да си е виновен сам. Той се затича след бегълците. Юлия залиташе и виеше подире му. Не трябваше да я извежда извън кланкера, но пък и не можеше да я остави край един мъртвец и един побъркан. Писъците ѝ го бяха накарали да потръпне.

Зад следващия завой пред него се изправи единствено небето — бяха достигнали ръба на платото. Тиан и лиринксът се виждаха. Малко по-натам, протегната над нищото, се издигаше дървена платформа, на която стоеше друг, по-едър лиринкс.

— Остани тук, Юлия — каза механикът и пусна ръката ѝ. — Пропастта е съвсем близо.

— Виждам я.

Крил-Ниш се затича, макар да знаеше, че е прекалено късно. Едрият лиринкс, женска със зелен гребен, вече се канеше да отлети, отнасяйки Тиан. Ниш изкрещя и напразно размаха меча си.

Тиан тъкмо понечваше да поеме по пътеката, отвеждаща към платформата, когато предпоследната внезапно бе пръсната на парчета от каменен снаряд. Кланкерът на Зимо се беше появил. Няколко войници се бяха хванали за корпуса и се возеха отвън. На Ниш му идеше да заплаче от облекчение.

Женската скочи от платформата, а Юлия изпищя толкова силно, че механикът изтича обратно към нея.

— Какво има?

Тя се беше свила, обхванала главата си с ръце. Нищо не изглеждаше да я заплашва, освен това се намираше далеч от ръба, така че механикът я остави.

Ранд, стрелецът на Зимо, стреля с копиемета, но пропусна. Тиан и безкрилият лиринкс тичаха успоредно на ръба. Последва изстрел с катапулта. Снарядът мина толкова близо до летящия лиринкс, че закачи едно от крилете ѝ.