Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Кланкерът забави ход, зави и пристъпи отвъд ръба. Механичните крака застинаха. Лиринксът изникна — тичаше през долината, повлякъл Тиан след себе си. Чудовището накуцваше силно. Ако само Ниш имаше арбалет!

Стреляй , идеше му да изкрещи. Сега, стреляй!

Пур-Дид не стреляше, отново ъгълът не беше подходящ.

— Пак не е достатъчно — провикна се надолу стрелецът. — Дай малко по-ниско, Ки-Ара.

Операторът дръпна машината назад. Широките метални стъпала със стържене се допряха до скалата под снега. Надолу по склона се посипа чакъл. Кланкерът зави и бързо закрачи по протежение на ръба, дирейки нова позиция. Тук склонът позволяваше да се спуснат по-надолу. Ки-Ара спря машината и те зачакаха.

Тиан и лиринксът се появиха отново. Ръцете ѝ бяха вързани, само че ако поискаше, можеше да надбяга накуцващото създание. Може би тя наистина беше предателка?

Още секунди на изчакване, превърнали се в непоносима агония.

— Стреляй! — кресна Ниш и удари с юмрук по тавана.

— Проклетията заяжда.

Скоро щеше да бъде прекалено късно. Лиринксът бе спрял само за миг. Сега Ниш можа да разбере защо това създание му се бе видяло странно. То нямаше криле.

— Готово! — възкликна стрелецът. — Обърни, Ки-Ара. Ще го прострелям в гръб.

— Проклети стрелци! — изруга операторът. — Палячовци!

Той завъртя машината, отстъпи назад, отново я завъртя. Ниш не откъсваше очи от илюминатора. Бегълците минаха точно под тях. А сърцето на механика трепна. Той не желаеше смъртта на Тиан.

— Смъкни предницата още малко — викна Пур-Дид.

Ки-Ара се поколеба.

— Прекалено близо сме до ръба.

Ниш кипна. Той ли беше единственият, който искаше да ги залови?

— Ако не искаш да бъдеш оператор на кланкер, просто кажи! — заплашително рече той. — Убеден съм, че баща ми, перквизиторът, ще ти намери заместник…

Ки-Ара се задави, нервно се огледа и придвижи машината напред, встрани и отново напред. Зъбите му започнаха да тракат от напрежение. Нетърпеливо чакаше стрелецът да каже, че това е достатъчно.

Но стрелецът така и не се обади, защото в този момент скалата от дясната страна на кланкера се отрони и хлътна. Бойната машина започна да се накланя. Ки-Ара простена и трескаво започна да насочва кланкера назад, но беше прекалено късно. Машината се наклони още повече, рухна и започна да се търкаля.

Юлия изпищя. Операторът също. Ниш покри главата си с ръце и се приготви за най-лошото. Кланкерът се претърколи три пъти, преди да се приземи по гръб. Разнесе се стържене на метал. Машината се плъзна още известно разстояние, преди да спре. От сблъсъка със земята таванът се беше огънал. Всичко, което не бе застопорено, се бе разпръснало из вътрешността, включително очилата на Юлия, които се бяха строшили.

Ки-Ара беше увиснал в предпазните колани и издаваше най-страховитото виене, което Ниш някога бе чувал: като заек, разкъсван жив. Кланкерът беше унищожен и операторът никога нямаше да получи друг.

— Кьопав глупак! — каза Ниш, стараейки се да забрави собствения си принос за случилото се. От лявата ноздра на Ки-Ара се стичаше кръв.

Юлия се беше свила в ъгъла и все още пищеше. Беше изгубила превръзката и антифоните си. Механикът пролази до нея и доближи ръка до лицето ѝ. След като няколко пъти вдиша дълбоко, тя престана да пищи. Ниш ѝ постави предпазителите и маската, после опита да отвори задния люк, който бе заял и трябваше да бъде сритан. Двамата с Юлия се измъкнаха.

Кланкерът се беше блъснал в канара. Копиеметът и катапултът бяха унищожени. Пур-Дид лежеше по-нагоре по склона, размазан. Машината го беше смачкала.

Тиан и лиринксът бяха изчезнали. Ниш беше побеснял на Ки-Ара — и на себе си, задето го беше притиснал. Цял месец работа бе отишъл за изработката на този кланкер. Цялото му състрадание към Тиан беше изчезнало.

Откъм падналия кланкер долитаха писъци, изнервящо пронизителни. Не звучеше като войник.

Тиан го остави зад себе си. Зад следващия завой пред нея се изправи платформа от греди, която потракваше на вятъра. Към нея отвеждаше път, също дъсчен. Бесант стоеше на самия ѝ ръб, заедно до странна конструкция, напомняща птиче крило. На гърдите ѝ висеше торбичка, несъмнено съдържаща безценния кристал.

Тиан се затича напред с радостен вик, ала още не бе сварила да стъпи върху пътеката, когато последната бе разрушена от внезапно долетял катапултен снаряд. Рил я дръпна назад. Каквото и да беше планирала Бесант, вече не можеха да я достигнат.