Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Пред най-дясното снило, чийто покрив беше рухнал, бушуваше битка. Двама лиринкси се сражаваха с шестима войници, които бяха захвърлили ските си и се опитваха да притиснат врага към стената, но дълбокият сняг им пречеше. Лиринксите отстъпваха назад, без да се отбраняват.

— Не ми изглеждат толкова корави — каза Ниш.

Единият лиринкс скочи назад, превъртя се във въздуха, озова се върху купчината ледени блокове и със смайваща окото бързина започна да замеря трима от противниците си. Първият успя да приклекне и бе ударен само по рамото, но останалите двама бяха повалени.

Вторият лиринкс скочи сред останалите трима. Два бързи удара отпратиха двама войници във въздуха, из който плисна кръв. Последният ратник започна да отстъпва назад, обърна се и побягна. Лиринксът го замери с един от труповете и го събори, после се отправи към него. Поваленият войник се опита да се отбранява с меча си, но това не впечатли създанието.

Междувременно първият лиринкс бе довършил своите противници. На Ниш му се гадеше. Шестима мъртви за няма и минута. Второто създание се изправи, а в този миг Пур-Дид стреля. Копието прониза гърдите на лиринкса и щръкна от гърба му. Съществото рухна върху човешките трупове.

Лиринксът, който беше мятал ледени блокове, погледна към кланкера, сетне към Пур-Дид и Ниш. Стрелецът трескаво започна да върти ръчката и да приготвя копиемета за нов изстрел, но лиринксът не ги нападна, а побягна към централния леден купол.

— След него! — провикна се Ниш.

— Заповядано ми е да остана тук, освен ако някой от лиринксите не побегне със занаятчията — отвърна Ки-Ара.

Пореден повей връхлетя върху платото. Само след секунди Ниш не можеше да вижда земята. Той обърса лицето си и се спогледа със стрелеца, който правеше същото.

— Хубав ден за битка — весело рече мъжът и вдиша през брадавичестите си ноздри.

— Мда. А след минута може всички да сме мъртви, с развлачени из снега черва.

— Може. — Пур-Дид обърса и механизма, за да предотврати евентуална засечка при следващия си изстрел.

Снежният облак се сгъсти. Ниш се оглеждаше, дирейки врагове. Между ледените куполи се вихреше яростно сражение. За всеки случай механикът се обърна и назад, да не би някой лиринкс да е решил да ги нападне изневиделица.

Половин дузина войници бяха повалили на колене едра бременна женска и я доубиваха с копия. Двете ѝ малки бяха обезглавени, сетне изпищялата в агония майка бе сполетяна от същата съдба. Ниш се извърна.

Тиан бе събудена от трясъци, от които ледената постройка трепереше. Слаба светлина се процеждаше през леда. Тя изтича до изхода, но леденият къс си оставаше небутнат.

— Рил? — изкрещя занаятчията през пролуката между импровизираната врата и стената. — Какво става?

Не последва отговор. Чуха се още удари, лиринкски рев на болка, пронизителни писъци. С просъскващо отекване нещо проби стената и потъна в мечата кожа на земята. Копие, изстреляно от кланкер.

Тиан не хаби време в предположения как е била проследена. Или как са успели да качат кланкери тук. По някакъв начин бяха успели, което свидетелстваше за крайната им решителност да си я върнат или убият. Защо? Със сигурност не беше заради размножителната фабрика. Дали защото бе спасила живота на враг? Възможно. В Историите на лиринкските войни се съдържаха множество истории за предателство, във всяка от които изменниците винаги биваха преследвани и наказвани. Съветът на скрутаторите вярваше в полезността на назидателните примери.

Занаятчийското ѝ призвание също бе от значение. Информацията за контролерите би била безценна за лиринксите. Ги-Хад очевидно възнамеряваше да се убеди, че иноземните врагове няма да я получат.

Във всеки случай Тиан не можеше да се върне у дома. Сякаш това ѝ беше малко, абстиненцията продължаваше да я измъчва. Когато я споходеше пристъп, не бе способна да мисли за друго, освен за кристала.

Тя си облече палтото, грабна копието и зачака. Отвън долитаха приглушени викове и лиринкски крясъци. Ледената постройка отново се разтресе като ударена от катапулт. От покрива паднаха ледени късчета.

Безсилието я влудяваше. Тиан започна да сече стената с копието. Бе издълбала дупка с големината на юмрук, когато чу пронизителния писък, несъмнено принадлежащ на лиринкс. Може би предсмъртен.

За момент заглушени, звуците на битката отново се превърнаха във фон. Тиан възобнови безплодната си работа. В този момент леденият къс бе отместен и главата на Рил изникна в помещението. Той се промуши вътре, върна леденото парче на мястото му и каза хрипливо: