Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— А може би и Тиан — добави Ниш.

— За нея съм подготвил план — каза перквизиторът. — Тръгваме.

Войниците със ски поеха напред. Онези, които пътуваха с кланкерите, заеха местата си. Бойните машини поеха бавно, за да не вдигат шум. Вятърът не беше престанал да вие, само че винаги съществуваше вероятност да се натъкнат на лиринкски патрул.

През по-голямата част от пътуването всички мълчаха. В кланкера беше много студено, защото не бяха запалили нагревателните кутии. Понякога върху корпуса се нахвърляше вихрушка, която го разклащаше.

На няколко пъти се консултираха с Юлия, за да се убедят, че Тиан се намира в едно от иглутата. Казаното от нея всеки път съвпадаше със сведенията от разузнавачите.

С приближаването Юлия ставаше все по-нервна. Не можеше да стои на едно място, поклащаше се, шаваше, потропваше по коленете си. В даден момент тя се втренчи през предния илюминатор, а после се обърна към Ниш:

— Ужасно е! — прошепна тя.

— Кое? — Механикът я погали по ръката. Иризис му хвърли изпепеляващ поглед.

— Ужасно е! — повтори Юлия и потръпна.

В кланкера беше тъмно, затова тя стоеше без превръзка на очите. Понякога големите ѝ очи блясваха в мрака.

— След тази нощ вече нищо няма да е същото — отбеляза Ниш.

Иризис предпочиташе да не го слуша. Какво щеше да се случи, след като върнеха Тиан обратно във фабриката? Във всеки случай русокосата жена знаеше, че самата тя няма да се върне на безопасната си занаятчийска позиция. Глупавата ѝ постъпка срещу Джал-Ниш гарантираше това. Защо го беше ударила? От загриженост заради Юлия? Или отчаянието се бе просмукало тъй дълбоко в нея, че тя несъзнателно бе дирила смъртта си?

Кланкерът спря и някой отвори люка.

— Заехме позиция — каза сержант Арпъл. — Почти се зазорява. Готови ли сте?

Иризис скочи навън и изтегли меча си. Чул познатото изсъскване на метал, Арпъл каза:

— Съветвам те да стоиш назад, занаятчия. Остави сраженията на онези, на които това им е работата.

— Преминала съм обучение — отвърна тя. — Няма да стоя безучастно, когато има работа за вършене. Пък и…

— Да? — Арпъл отново се обърна към нея.

— След случилото се онзи ден нямам бъдеще, сержанте. Освен ако не намерим кристала. А дори и тогава не е сигурно…

— Да — рече той. — Същото се отнася и за мен. Но пак трябва да сторим това, което трябва да бъде сторено.

Небето започваше да изсветлява. Все още вееше, но през нощта бе спряло да вали.

— Ето там! — каза Арпъл, който стоеше до Иризис.

Тя напрегна очи и можа да различи извивките на ледените постройки, които той сочеше. В този момент дотича един от разузнавачите:

— Натъкнахме се на един от часовоите им, източно от лагера им. Сигурно се е връщал от поста си. Ранихме го тежко, само че той уби Марти.

— Къде се намира лиринксът сега?

— На около левга. Съборихме го в една падина, но го изгубихме от очи. Разсякохме почти целия му крак.

— Може ли да ходи?

— Със залитане, сър.

— Продължавай да наблюдаваш. За момента ще го оставим. Искам всички да се съсредоточат върху нападението над постройките. Най-добре ще е да атакуваме веднага. Възможно е раненият лиринкс по някакъв начин да изпрати сигнал.

— Първо ще намерим занаятчията. Жива — носово рече Джал-Ниш. Затрудняваше се да диша през счупения нос.

— Никой не може да гарантира това, сър — каза сержант Арпъл. — Не знаем къде е.

— Скоро ще узнаем. Перцептор, ела тук!

Юлия предпазливо надникна от кланкера.

— Къде са занаятчията и кристалът ѝ?

Тя посочи към иглутата.

— Къде по-точно? — търпеливо попита перквизиторът. Сега, когато нещата се развиваха по план, отново можеше да се владее.

Юлия започна да се паникьосва. Ниш ѝ протегна ръката си. Тя се поуспокои и със запъване отвърна:

— Не… не мога да кажа.

И се сви, очакваща удар.

Ниш изтича до следователя и прошепна нещо в ухото ѝ. Двамата се приближиха.

— Юлия — поде Фин-Мах с успокояващ глас, — ето тук е нарисувано разположението им.

Перцепторът погледна към плочката, изобразяваща спираловидната подредба на ледените постройки, и се усмихна:

— Прилича на охлюв. Харесвам охлювите, те умеят да се крият.

— Виждаш ли лиринксите? — меко попита Ниш.

— Разбира се — засия Юлия. — Всичките ги виждам.

— Какво?! — ревна Джал-Ниш. — И защо ни казваш чак сега?

— Защото никой не… — Тя замлъкна. Беше запомнила, че този отговор не се приема добре.

Арпъл разбута събраните около Юлия, изправи се пред нея и неочаквано се отпусна на едно коляно.