Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Иризис приседна на един камък. Тук нейните умения не бяха нужни. Но как възнамеряваха да издигнат кланкерите? В подобно време това изглеждаше същинска лудост, особено след случилото се с Дир.

Скоро въжето се разклати. Рустина сигнализира в отговор и войниците привързаха приготвената екипировка. Тя бе изтеглена почти без метално дрънчене. Сетне въжето бе спуснато отново. Оставащите от хората на Рустина също бяха изтеглени. Последна се изкачи самата тя.

Джал-Ниш неспокойно се оглеждаше. Точно в този момент бяха особено уязвими, защото разполагаха единствено със защитата на Арпъл и с тях щеше да е свършено, ако се появеше лиринкски патрул. Двама лиринкси щяха да са достатъчни, за да се справят с единадесетимата горе.

След два часа изпратеният от Арпъл войник се появи обратно, следван и от другите ратници. Те получиха кратък инструктаж, сетне започна изтеглянето им.

Арпъл се качи заедно с тях, за да огледа позицията. Скоро след това се разнесоха тежките стъпки на кланкерите, първо един, после и останалите три. Към върха бяха изтеглени по-здрави въжета, а после и механик Туниз, нервно озъбена.

Появи се и Ниш.

— Какво става?

— Повечето от войниците вече са горе — каза Иризис. — Сглобяват приспособление, с което да издигнат кланкерите.

— Те са луди!

— Ти знаеш най-добре, нали си механик.

— За щастие Туниз е по-добра от мен.

Въпросната бе спусната отново и започна да издава нареждания. Първият кланкер се приближи до подножието и съгласно указанията ѝ бе овързан в двата края. Когато всичко бе готово, Туниз подръпна въжето, спуснато най-напред.

Тогава въжетата на кланкера се опънаха и без видимо усилие започнаха да го издигат. Скоро бойната машина изчезна сред снега.

— Как…? — поде Крил-Ниш.

— Нямам представа.

Оказа се, че е брилянтно просто. На върха въжето преминаваше през няколко макари, прикрепени към скеле, изградено от прътите. Войниците бяха построили две такива съоръжения. Другият край на въжето бе вързан към голям камък, функциониращ като противовес. Скоростта на спускане на камъка също подлежеше на регулиране.

Ето че скалният къс удари земята. Туниз изчака сигнала, че кланкерът е стъпил на твърда земя, сетне развърза въжето. То изчезна нагоре, а въжетата, които бяха издигнали бойната машина, се спуснаха обратно, за да бъде омотан вторият кланкер и съответно издигнат с помощта на втора канара. Същата процедура бе повторена и за останалите два кланкера.

— Така се прави — доволно възкликна Джал-Ниш, когато и четвъртият кланкер, с все още стоящата вътре Юлия, плавно се издигна във въздуха. — Всичко мина идеално. Така става, когато човек сам си прави нещата.

Иризис затаи дъх и се поотдръпна. Тъкмо такива реплики бяха склонни да предизвикват съдбата. Но нищо не се случи. Скоро дойде сигналът, че всичко е наред.

— Идеално — заяви перквизиторът. Следобедът едва се бе преполовил. — Ще лагеруваме на върха, ще разпратим разузнавачи и ще поемем през нощта. Щом ги открием, ще нападнем с все сила. Искам от върха да потече водопад лиринкска кръв. Този път никой няма да се измъкне.

— Ами Тиан? — попита Иризис.

— Обмислям план — обяви Джал-Ниш с тайнствено самодоволство. Искаше му се да настояват за повече подробности, за да си достави удоволствието да им откаже.

Но нито Иризис, нито Ниш попитаха, а на свой ред се оставиха да бъдат изтеглени в клупа. Горе вятърът беше още по-немилостив. На повече от няколко крачки не се виждаше нищо. Подкрепиха се със замръзнала храна и се опитаха да спят.

През нощта Иризис бе събудена от непознат войник, разтърсил я за рамото.

— Открихме ги. Тръгваме след двадесет минути, занаятчия.

Тя бе спала облечена, така че приготовленията ѝ бяха едноминутни и се състояха в нахлузването на ледените ботуши. След това сънено задъвка къс пушена риба. Всички се бяха събрали в пространството между две едри канари. Запаленият огън беше незначителен, защото се страхуваха да не се издадат.

— Разположени са тук — говореше Арпъл и чертаеше с ножа си по снега. — Комплекс от снила, свързани помежду си.

— Какво е снило? — попита Иризис.

— Къща от лед, иглу — отвърна сержантът и продължи. — Врагът е малоброен, разузнавачите смятат, че лиринксите са около десетина.

— Това пак си е заплашителна сила, дори и срещу кланкерите ни — каза Рустина, гризяща суров картоф.

— Но сред тях може да има и малки. Ще нападнем призори, като ги обсипем със снаряди. Ако извадим късмет, ще избием половината от тях в съня им.