Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Но поне би могъл да ми помогне.

— Ще изпълниш всичко сама, занаятчия. Какъв е проблемът? Само преди няколко седмици на практика получи майсторско звание. Стотици пъти трябва да си правила подобни неща.

— Но не и с такъв възел… — почти беззвучно рече тя. Погледна към Ниш, сякаш за помощ, само че той бе забол поглед в земята и остъргваше леда от ботушите си в един ръб. Е, това е то. Кошмарът ми се сбъдна. Ако можех да го направя, бих изтеглила толкова много енергия, че да изпепеля всички на борда на кланкера.

Но този апокалипсис, макар и злостно привлекателен, бе само блян.

— Всички да се отдръпнат, за всеки случай — продължи Иризис. — Не мисля, че подобна възлова точка е била използвана преди.

— Стига отлагания. Просто го направи. Ако можеш — додаде Джал-Ниш.

Може би той искаше да я унижи пред всички. Тъкмо отмъщението, което би си избрал един перквизитор.

Все пак Джал-Ниш последва съвета ѝ и се отдръпна на значително разстояние. А следовател Фин-Мах не помръдна, може би нарочно. И тя ли искаше да я унижи?

— По-добре и вие се отдръпнете — каза Иризис на Ниш и Юлия. Механикът отбягваше погледа ѝ — усилие да се разграничи от предстоящото ѝ унижение? Е, не можеше да го вини.

Но той остана. Юлия също, което беше изненадващо. А може би не. Може би перцепторът знаеше, че не съществува опасност. Иризис започна процедурата. Този път не използваше индикатора си, а насочваше сетивата си директно през контролера, та с негова помощ да усети полето. Това многократно усили чувствителността ѝ. Очаквано — контролерът беше много по-мощен, иначе не би могъл да захранва толкова тежка машина.

Тя позволи на противните кълба да се въртят из ума ѝ и се съсредоточи над мъглата, която се стелеше между тях. Отдръпната, занаятчията търсеше облак, който да притежава силно излъчване — но не прекалено силно. Съществуваше вероятност липсващият ѝ талант да се появи отново.

Подмина един, втори, после и трети. Очите на Ниш и Юлия не се отделяха от лицето ѝ. Иризис вече си представяше какво ще последва. Пълно унижение. Джал-Ниш щеше да я задържи — бе възможно да изникне нужда от уменията ѝ по време на обратния път, — но щом се озовяха обратно във фабриката, перквизиторът щеше да се погрижи за организирането на подобаващ спектакъл. Щяха да бъдат призовани хроникьори и разказвачи от сто левги околовръст, които да разпространят историята за провала ѝ и с пълни подробности да опишат наказанието ѝ.

— По-бързо, занаятчия. — Перквизиторът надничаше през задния люк.

Сега или никога. Иризис насочи погледа си към един от облаците мъгла и с все сила се опита да изтегли енергия. Нищо не се случи. Тя стисна зъби, обърса ледената пот, изникнала на челото ѝ, опита отново. Пак нищо.

Джал-Ниш се изсмя. Какво ли наслаждение изпитваше…

— Не можеш да го направиш. Ти си измамница, Иризис. Винаги си била. Поне от теб ще излезе прекрасна поучителна история. Нямам търпение да зърна физиономиите на рода Стирм, когато я чуят!

— Мога! — процеди тя. И смееше да напада семейството ѝ! Той, чиито предци бяха жалки парвенюта, пробили си път с подкупи и груба наглост? Ако можеше да го изпепели, би го сторила на мига.

Тя опитваше отново и отново. Мускулите по врата ѝ едва не скърцаха от напрежение. Иризис неволно простена. Но никаква енергия не потичаше към контролера.

А Джал-Ниш отново се изсмя. Много ѝ се искаше отново да му размаже лицето. Но нали точно това ѝ бе навлякло сегашните проблеми.

Иризис трескаво се огледа. Юлия беше свалила очилата си и я гледаше със стряскащо съсредоточение. По някаква причина занаятчията си помисли за драскулки върху ветрила.

Тя затвори очи и се приготви за един последен опит. Отново се потопи във възела на онази мъгла, само че сега под него се разгръщаше ветрило. Пред очите ѝ възелът започна да се разтваря, като розова пъпка, а вътре в него се виждаше път, какъвто Иризис не беше съзирала досега.

Внезапно тя видя онова, което по-рано бе оставало недостъпно. Дръпването ѝ беше толкова силно, че за момент ѝ причерня и тя си удари главата в корпуса.

Кланкерът не помръдна. Пипалата на контролера дори не трепнаха. Провал. Иризис погледна към лицето на Джал-Ниш. Очакваше да види жестокото му злорадство.

Перквизиторът беше наклонил глава настрани.

— Какво е това?

В ушите си Иризис чуваше само бучене.

— Не зная — долетя гласът на следователя.

— Маховото колело се върти — каза Юлия.