Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Тоест, затънали сме тук? Ама че некомпетентни глупаци!

— Пред нас има друг възел, сър, и то силен, но изпитваме затруднения с включването към полето му. Което е странно. Никога не ми се е случвало нещо подобно, перквизиторе.

— Какво искаш да кажеш?

Зимо се посъветва с останалите оператори, преди да отговори.

— Изглежда това е двоен възел. Преди не сме се натъквали на нещо подобно и то ни е непознато.

— Накарайте занаятчията да ви обясни. Нали затова е тук. Занаятчия Иризис, ела.

Иризис се вцепени. Сякаш някой бе сграбчил вътрешностите ѝ. Моментът на разобличаването ѝ бе настъпил, никога нямаше да успее да заблуди Джал-Ниш. Тя плъзна отчаян поглед по обградилите я изпити лица и забеляза, че Ниш я гледа измъчено.

Иризис си наложи обичайното арогантно изражение. Нямаше намерение да се предаде без бой. А когато се случеше най-лошото, щеше да повали и перквизитора заедно със себе си. Тя хвана индикатора си и се приближи.

— Прогнозирам, че ще се наложи да внеса изменения в контролерите.

— Колко време ще ти е нужно?

— Модификациите са прекалено важни, за да си позволя да прибързвам, сър. Толкова, колкото е необходимо.

— Започвай.

Тя се качи в кланкера и започна да разглобява контролера. Ки-Ара беше приклекнал до нея и я наблюдаваше толкова напрегнато, сякаш тя оперираше собственото му дете. Операторът изскимтяваше при отделянето на всяко пипало, пречеше ѝ да се съсредоточи.

— Ки-Ара — рече тя с мил глас, — ще бъдеш ли така добър да ми донесеш и останалите контролери?

Той неохотно се изправи и се отдалечи. На всеки няколко крачки обръщаше слузящите си очи към нея.

— Ниш! — каза Иризис. Механикът изникна. — Застани на люка и не пускай никого.

— Дори и Ки-Ара?

— Особено този хленчльо. Или баща ти.

Юлия също беше последвала Ниш. Тя пъхна глава под ръката му и надникна в кланкера. Механикът въпросително кимна към нея, загледан в Иризис.

— Да, нея може. Ела, Юлия. Но ще пазиш тишина, става ли?

Юлия се промъкна вътре и седна.

Иризис работи повече от час. С помощта на индикатора си виждаше странния двоен възел. Стараеше се да синхронизира контролера с полето. Макар да беше студено, беше плувнала в пот. Тази двойна точка бе най-странното нещо, с което до момента се беше сблъсквала: голямо сияещо кълбо и друго, по-малко. Орбитите им се преплитаха. Обгръщаше ги оранжева мъгла, която пулсираше. Именно тази мъгла притесняваше Иризис. Опитите да съзре съответстващото поле ѝ причиняваха болка, както когато вдишваше зловонен дим. То бе прекалено нестабилно и тъкмо тези му неспирни изменения я измъчваха.

Тя се отдръпна с разтуптяно сърце. Нещо не беше наред. Дори и ако успееше да пренастрои контролерите, страхуваше се от неясните последствия, които щяха да произтекат при опита за почерпване на енергия от този източник.

Някой потропа по люка.

— Какво става там? — долетя викът на Джал-Ниш.

— Не го пускай, Ниш.

Люкът рязко бе отворен.

— Докладвай, занаятчия?

— Срещам неочаквани затруднения.

— Защо? — В очите на перквизитора блестеше опасно пламъче.

— Никога не съм попадала на двойна възлова точка. Останалите от експедицията също не са. Има голяма вероятност хедронът да изгори и тогава кланкерът ще остане тук.

— Ха! Фин-Мах винаги е казвала, че си измамница.

Изминаха още няколко часа, през които Иризис не спираше с опитите си, макар все още да нямаше представа относно опасните изменения в интензитета. Сама не можеше да проведе теста, защото не можеше да извлича сила от полето. Възнамеряваше да накара оператора да го стори. Това беше единственият начин да избегне разобличаването. Но ако Ки-Ара откажеше…

Но той, естествено, гореше от желание да помогне. Би се съгласил на всичко, стига да бъдеше допуснат отново на обичното си място. Точно на това разчиташе Иризис. Това беше и причината първо да се заеме с неговия кланкер. Останалите оператори бяха по-издръжливи.

Тъкмо беше застанала до Ки-Ара и му обясняваше необходимите манипулации, когато Джал-Ниш избута сина си и влезе в кланкера.

— Какво си въобразяваш, че правиш? — кресна той.

По гърба ѝ полазиха тръпки.

— Показвам на Ки-Ара как да проведе теста.

— Мътните да те вземат! Това е работа за занаятчия. Не бих излагал оператор на риск, дори и ако имах излишни!

— Но той… — отчаяно понечи да са оправдае Иризис.

— Мълчи! Теб можем да си позволим да изгубим. Но не и него.

Гърлото ѝ беше пресъхнало.