Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Перцепторе, ще спасиш много животи, ако ни кажеш разположението на врага. Моля те, опитай.

Тя затвори очи, направи няколко крачки напред, към заоблените ледени подслони, обърна се и застана на предишното си място.

— Лиринксите са четиринадесет. — Гласът ѝ беше много тих. — Пет тук; три тук; два тук; три тук; един тук.

Юлия последователно посочи пет от външните снила.

— Повече от предположеното — каза Арпъл. — Това съотношение не ми харесва, сър.

— В такъв случай се постарай залпът да бъде точен.

— Ами Тиан? — попита сержант Арпъл, обръщайки се към Юлия.

— Тя е в големия среден купол.

— Великолепно! — Сержантът изтича към кланкерите, за да издаде нареждания.

— И се погрижи тя да не бъде засегната, иначе ще хвърчат глави — изръмжа перквизиторът.

— Готови? — провикна се Арпъл към стрелците. Всеки от тях бе заредил катапулта си с кръгъл каменен снаряд и бе приготвил по още два камъка. Онези дадоха знак, че са готови. — Рустина, отведи хората си от лявата страна, за да пресечете пътя на евентуалните бегълци. Ще стреляме след три минути. След третия изстрел нападнете ледения купол в средата. Тиан и кристалът ѝ имат приоритет пред всичко останало. Вървете!

Рустина отдаде чест и заедно с хората си се плъзна надолу по склона. Останалите войници също получиха нареждания и заеха позиции. Арпъл тихичко отброяваше.

— Готови? — провикна се той към стрелците. — На четири.

Сержантът издигна ръка, плавно я размаха трикратно, а при четвъртия мах движението му бе отсечено и придружено с крясък:

— Огън!

Катапултите стреляха едновременно. Кланкерите се разтресоха. След този залп сержантът издаде разрешение за стрелба по собствена преценка.

Попаденията разпръснаха огромни вълни сняг. Два от снарядите бяха пропуснали, макар и с малко. Един със сигурност беше попаднал в целта, може би и оставащият също. Заради всеобгръщащата белота беше трудно да се определи.

Катапултите стреляха отново. Първо един, после два едновременно, а след известна пауза изкънтя и четвъртият.

— По-бързо, дявол ви взел! — кресна перквизиторът.

Този път три от изстрелите бяха успешни, включително последният, който почти изцяло беше разрушил най-крайното иглу.

— Добра работа! — каза Арпъл. — Последен залп. И не забравяйте, пазете централния купол!

Катапултите изплюха и третите снаряди, само че този път Иризис не можа да види нищо заради облаците сняг.

— Още две попадения! — оповести сержантът, прилепил далекоглед до окото си. — Виждам някаква залитаща форма. Лиринкс. Изглежда е изгубил крака си. Пригответе копиехвъргачките и напред! Трябва да намерим занаятчията!

Иризис побърза да влезе обратно в кланкера. Четирите бойни машини поеха с бърз ход надолу по склона, като се тресяха.

— Какво става? — попита тя. Този път Ниш беше заел позиция пред илюминатора.

— Войниците на Рустина тъкмо достигат куполите — каза механикът.

— Вече виждам трима лиринкси…

— Какво? — скочи Иризис. Известно време Ниш беше мълчал. Той и сега забави отговора си, за да ѝ върне за онзи път. Но Иризис не беше в настроение за подобни игрички и го сръга в ребрата.

— Снегът закрива всичко — продължи механикът. — Нищо не виждам.

Кланкерът с грохот спря. Звуците на битката заглушаваха вятъра — виковете на лиринксите, сблъскването на метал с бронирана кожа, крясъците на агония (някои човешки, други не). Иризис отвори люка и скочи навън.

— Къде отиваш? — викна подире ѝ Ниш.

— Да потърся кристала. Ти остани тук. Пази Юлия.

— Но…

— Някой трябва да пази нея и кланкера. Освен това откъде знаеш чие положение ще е по-опасно?

Това беше вярно. Всичко можеше да се случи. Някой от войниците беше дал на Ниш къс меч, който механикът изтегли. Умееше да си служи с оръжие — като за цивилен. Това си беше буквално част от ежедневието, наложено от войната. Ала заради усилията, които бе полагал в работата, в последно време механикът беше занемарил подготовката си. Сега съжаляваше за това.

Навън снегът прикриваше всичко. С настъпването на деня излизаше все по-силен вятър и въздухът беше пълен със снежни парцали. Ниш се покатери на бойната платформа, където Пур-Дид бе насочил копиемета си към ледените постройки. Те се намираха на около четиридесет крачки от тях. Прекалено близо. Всеки лиринкс би могъл да прекоси това разстояние за някакви си секунди.

Механикът можа да различи войници, които сечаха запечатания с лед вход на централния купол. Скоро всичко това ще свърши и ще можем да се приберем у дома.