Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Приготви се!

— Сънародниците ми са тук! — В думите ѝ нямаше радост.

— Те вече се опитаха да те убият.

Рил започна да дере стената: наляво, нагоре, надясно, надолу. В движенията му се забелязваше същата бясна енергия, с която бе избягал от лавината. Ударите му захвърляха парчета лед из цялата ледна стая. На лицето му се бе появило изражение, което Тиан не беше съзирала преди. Страх? Или ярост към случващото се навън?

Леденият къс започна да се плъзга навътре. С един скок безкрилият се озова до него и го блъсна обратно. Разнесоха се болезнени викове. Рил застопори леденото парче с копието, върза ръцете на Тиан с ивица кожа и възобнови трескавата си работа.

Блокът се раздвижи, удари копието и спря. Лиринксът вече бе издълбал квадратни очертания, големи почти колкото Тиан. Той опря рамо на стената и напрегна сили. Но нищо не се случи. Рил поклати глава и започна да дълбае още по-бързо.

Нов удар блъсна ледения къс и строши дръжката на копието. Импровизираната преграда се придвижи навътре. Дали щеше да е по-добре да се остави да бъде заловена, или да избяга с Рил? Нерешителността беше парализирала Тиан.

Откъм вратата изникна войнишка глава — яростно и окървавено човешко лице. Тиан се дръпна.

— Бягай, занаятчия! — провикна се ратникът.

Рил рязко я дръпна към себе си.

— Ако искаш отново да видиш кристала си — каза той, — ще дойдеш с мен.

Тиан се помъчи да преглътне. Имаше чувството, че сухият ѝ език дращи по небцето.

Лицето на войника придоби сурово изражение и той повдигна арбалета си. От такова разстояние нямаше как да пропусне. Рил понечи рязко да се дръпне, само че пронизалият го болт го запрати към стената. Тиан се озова свободна. Войникът захвърли арбалета и повдигна копието си към стенещия лиринкс. Рил отби удара му и се отдръпна, стиснал раненото си рамо. Ратникът продължи да го преследва.

Тиан направи две крачки, ала бе връхлетяна от пореден пристъп, повалил я на колене. Копнежът я накара да изреве от болка. Вече дори не виждаше единоборството в другия край на помещението.

На прага изникна още едно лице. Иризис пролази вътре, стискаща окървавен меч, и се нахвърли върху раницата на Тиан. След като не откри търсеното, тя допря оръжието си до гърлото на доскорошната си колега. Пристъпът позачезна.

— Къде е? — процеди Иризис. — Къде е кристалът?

— Взеха ми го — прошепна Тиан. — Не виждаш ли? — И тя повдигна треперещата си ръка.

Кървясалите очи на Иризис я гледаха мрачно. Тиан затаи дъх, очаквайки да бъде пронизана, ала другата се извърна.

— Какво правиш? — провикна се войникът, който се бореше с Рил. — Отвеждай я!

— Тя не е от значение — озъби се през рамо Иризис, докато отново пролазваше, само че навън. — Само кристалът.

Рил изтласка войника назад с поредица замахвания със здравата си ръка. Ратникът подири укритие в тунела, като крещеше:

— Насам! Намерих занаятчията!

Тиан наблюдаваше вцепенено, стиснала раницата си. И за нея единствено кристалът беше от значение — трябваше да си го върне.

Безкрилият срита лед в лицето на войника, грабна Тиан и се засили срещу мястото в стената, което бе подкопавал. Очертаният от него блок рухна навън. Веднага лъхна леден въздух. Рил обгърна занаятчията и скочи с гръб към стената. Войникът нахлу отново вътре, размахал копие. Безкрилият скочи към покрива и се приземи тежко. Ледените блокове започнаха да се сриват надолу и затрупаха войника. Самият Рил за малко да падне долу. Не рухна там, но пак залитна настрани и изпусна Тиан.

Тя съзря шанса си да избяга от всички преследвачи. Започна да тича, ала краката отказваха да ѝ се подчиняват. Мускулите ѝ бяха станали безполезни заради абстиненцията. Явно бе избрала посока, в която се отдалечаваше от кристала.

Рил изникна в полезрението ѝ, трескаво въртящ глава. Не видя рухналата край стената Тиан и продължи в друга посока, като скоро изчезна сред снега.

Къде ли държаха кристала ѝ? Вероятно в най-голямото иглу. Тя започна да се прокрадва, за да се натъкне на Ги-Хад. Двамата сепнато спряха и се вторачиха един в друг. Отговорникът беше ранен зле. През следите от нокти по гърдите му се белееха ребра. Връхната му дреха беше покрита със замръзнала кръв.

Въпреки това той просия.

— Тиан! — Отговорникът понечи да я прегърне. Едната му окървавена ръка бе изгубила два пръста.

Тя остана неподвижна, зазяпана. Реакцията му беше абсурдна.

Ги-Хад със залитане направи крачка към нея.