Йън Ървайн - Геомант - 2 том

— Какво ѝ е? — попита следовател Фин-Мах и рязко седна.

— Започна да пищи, когато лиринксът полетя — каза Ниш. — Предполагам е усещала Изкуството. Както и да е, на татко му е нужен лекар. Някой от вас…

— Аз имам известни умения в полевата медицина — прошепна Рустина. Туниз трябваше да ѝ помогне да се приближи до перквизитора, а после и да я придържа.

— Той ще умре, нали?

— Така мисля — отвърна сержантът. — Макар да съм виждала хора в по-лошо състояние да се възстановяват. — С лявата си ръка тя хвана китката му. — Пулсът е стабилен. Може би има шанс…

— Ще направя всичко. — Едва сега Ниш осъзнаваше, че обича арогантния си и зъл баща.

— Налага се да отрежем ръката — продължи Рустина. — Костта над лакътя е толкова разпарчетосана, че никога вече няма да зарасне. — Тя погледна към механика, като че преценяваше смелостта му.

— Ще трябва ти да го сториш.

Крил-Ниш си представи как отрязва ръката на баща си от рамото. Като месар.

— Не мога…

— Всички трябва да изпълняваме…

— Той не е в състояние, сержант! — намеси се Иризис.

— Тогава перквизиторът ще умре. Може би така е най-добре. Ако той остане жив, целият му оставащ живот ще бъде агония. А видът му ще е същинска мъка за останалите. Дали би искал да живее по такъв начин?

— Баща ми не може да умре! — кресна Ниш. — Дай ми ножа!

— Аз ще го направя — каза занаятчията.

Всички я погледнаха.

— Какво, имам счупен крак, а не ръка. Освен това умея да работя с инструменти.

Онези, които я бяха видели да изважда стрелата от шията на Крил-Ниш, знаеха това. А и работата ѝ бе достойна за собствена изложба. Половината от жените в завода носеха бижута, които занаятчия Иризис бе изработила в свободното си време.

Наложи ѝ се да извърши операцията седешком, изпънала строшения си крак напред. Доста чудато беше. Ниш бе коленичил от другата страна, за да удържа баща си — макар и в безсъзнание, Джал-Ниш продължаваше да се гърчи.

Отрязването на ръката отне изненадващо малко време. Ранд обгори раната с метална пластина, снета от кланкера. Миризмата беше отвратителна. И това не беше най-лошото: шокът накара перквизитора да дойде в съзнание. Писъците му сигурно можеха да бъдат чути в другия край на платото, особено когато Иризис започна да зашива лицето му. Наложи се трима да го удържат.

— Оставете ме да умра! — не спираше да крещи той, вперил в тях здравото си око.

Най-сетне противната операция бе приключена. Намазаха раните със затоплена смола и ги превързаха. Отнесоха перквизитора в кланкера заедно с Иризис и Рустина. Последната бе започнала да стене, стиснала корема си.

— Чудовището я удари там — каза Ниш. — Може би е засегнал някакви органи.

Той дръпна дрехата ѝ нагоре и застина.

— Какво има? — попита Иризис.

Върху корема ѝ нямаше никакви рани — поне не скорошни. Страховити стари белези показваха, че някога тя е получила ужасно нараняване.

— Лиринкски нокти. Как изобщо е оцеляла? Подобна рана би трябвало да я изкорми.

— Случи се, когато тя беше едва дете — каза Фин-Мах. — След случилото се не можеше да има деца, затова ѝ бе позволено да се присъедини към войската. Омразата ѝ към лиринксите е неугасима.

Юлия все още се беше свила край камъка. Ниш бе опитал всичко, но не бе съумял да я накара да реагира. Сега той я пренесе в кланкера, където перцепторът внезапно се оживи и отново изскочи навън.

— Той пищи! — простена тя, макар че Джал-Ниш, упоен с голяма доза нига, не помръдваше.

Механикът я остави. Прекалено изтощен беше, за да се занимава с нея.

По време на обратния път успяха да изправят падналия кланкер, само че маховите колела бяха изскочили и машината бе неизползваема. Ки-Ара седеше до нея и тихо ридаеше. Смъртта на Пур-Дид не му правеше особено впечатление. Операторите бяха прекалено привързани към кланкерите си, за да отделят внимание на стрелците.

Изкопаха гроб на Пур-Дид и накараха Ки-Ара да се качи в здравия кланкер. Но в мига, в който поеха отново, операторът започна да пищи и вие. С мъка го удържаха да не скочи в движение.

— Все още виждам кланкера — каза Юлия.

— Естествено, че го… — поде Ниш, преди да осъзнае, че тя е обърната в друга посока, а и освен това е с вързани очи. Не бяха взели контролера.

Той изтича обратно, взе контролера от разрушения кланкер и през задния люк го подаде на Иризис.

— Дай му го.

Гушнал контролера си, Ки-Ара се успокои. Връзката между оператор и машина се осъществяваше чрез контролера, специално синхронизиран. Кланкер, чийто оператор бъдеше убит, ставаше безполезен до инсталирането на нов контролер — или докато нов оператор не бъдеше обучен да използва стария.