Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Блажената физиономия на Ки-Ара указваше, че връзката между него и машината е установена. Долната му челюст леко се отпусна — мухоловната фаза, както подигравателно я наричаше Ниш. По време на целия път операторът щеше да бъде по-скоро машина, отколкото човек. А ако бъдеше отделен прекалено дълго от контролера си, щеше да изпадне в абстиненция.

Удивлението на Юлия бързо изчезна с раздвижването на бойната машина, изпълнено със стържене и подрънкване. Всички тези звуци си намериха път край антифоните ѝ и потъваха право в ума ѝ. Тя се опита да пререди решетъчния модел, само че металната какофония не ѝ позволяваше да разсъждава. Дребната девойка притисна длани над предпазителите. И това не помогна. Тя изпищя — право до ухото на оператора.

Сепнат, Ки-Ара мигновено се отърси от унеса и спря кланкера. Все така зяпнал, той се извърна и я погледна втренчено. Също изглеждаше измъчен.

— Някъде тук съм сложил тапите ѝ за уши — замърмори Ниш, тършуващ из раницата си. — Можеш да махнеш ръце — обърна се той към Юлия. — Никой не говори.

Тя бавно го стори. Механикът ѝ подаде запушалките. Перцепторът ги грабна от ръцете му и си ги сложи, след което отново намести антифоните. Крил-Ниш направи знак на оператора.

С резки движения Ки-Ара отново установи връзката. Кланкерът залитна, спря, сетне отново залитна. Ръцете на Юлия инстинктивно полетяха към ушите ѝ, но после тя спря, защото не чуваше нищо. Усмихна се занесено, сетне започна да преподрежда решетката си, за да може да направи поносимо яркото сияние на контролера.

Иризис опря ботуши върху продълговатата метална кутия, пълна с нажежени камъни, сгряваща вътрешността на кланкера.

— Колко е приятно тук.

— Радвай се, докато можеш — отвърна Крил-Ниш. Самият той се бе намръзнал в неотоплявани кланкери.

Някъде около половината път до мината дочуха далечен грохот и кланкерът застина, сякаш блъснал се в невидима бариера. Невидима вълна удари машината, като за миг изкриви всички контури.

— Какво става? — изпищя Ки-Ара, напразно местещ ръчките. Изглеждаше на ръба на умствен срив. — Изгубих полето.

На всички им беше известно случилото се в Миниенската равнина: унищожените кланкери, избитите войници. Ниш отвори задния люк и изскочи навън, изтегляйки меча си. Иризис стори същото. Някакви ивици светлина се мятаха пред очите ѝ. Земята се тресеше, дърветата се люлееха. Войниците бяха приклекнали, вдигнали щитове над главата си.

— Заеми позиция! — изкомандва Арпъл.

Все така приведени, с насочени копия, ратниците заобиколиха кланкерите. Иризис огледа гората. Ако това беше засада, щеше да им е трудно да удържат нападението. Но такова не последва. Арпъл нареди войниците да се скупчат около първия кланкер. Светът спря да се тресе. Занаятчията стисна индикатора си, който се беше загрял неприятно. Никога не бе присъствала на подобно явление.

— Какво беше това? — изкрещя Джал-Ниш.

— Врагът… — Ги-Хад замлъкна, споходен от мисли за семейството си.

— Тиан го направи с кристала си — каза Юлия. — Той я изгаря. — Тя бе замряла, надничаща от люка.

— Отново виждам полето — долетя гласът на втория оператор, Зимо.

Фин-Мах погледна към перквизитора, който от своя страна я придърпа встрани.

— Ти притежаваш известни гадателски умения — тихо каза той. — Какво според теб беше това?

Иризис, която можеше да се похвали с остър слух, незабележимо се приближи.

— Излъчване на сила — отвърна следователят, — каквато никога не съм усещала преди. И не беше далеч.

— Така си и мислех. Но Тиан е само занаятчия. Не притежава гадателско обучение.

— Но ако погледнете произхода ѝ… — поде следовател Фин-Мах.

— Тихо! Не споменавай това! — Перквизиторът притеснено се огледа, но не видя Иризис, която се беше прикрила зад едно дърво. — Тя се е натъкнала на нещо ново.

— Какво искате да кажете?

— Подобна мощ, способна да разтърси планина, не може да е дошла от слабото поле.

— Отдавна е известно, че съществуват и други излъчвания. Но не са записани случаи, в които някой е съумял да ги използва и впоследствие е останал жив.

— Древните! — натърти той. — Историите са пълни с чудесата на Рулке и Ялкара! Не разбираш ли? Това може да е отговорът на онзи провал в Миниен. Нова, по-силна енергия!

— Нунар действително споменава за подобни неща — бавно рече следователят.

— Подобна сила превръща невъзможното в напълно възможно. Не просто ще спечелим войната, ще успеем да изличим врага от лицето на Сантенар! Това е великолепна възможност, Фин-Мах. Ако успеем да предоставим подобно откритие пред скрутаторите, ще сме осигурени до живот! Трябва да я намерим и да я върнем на всяка цена, каквото и да ни струва. Трябва да разберем какво е открила.