Йън Ървайн - Геомант - 2 том

Не, абсурдно беше да мисли, че би могла да стигне пеш до Тиртракс. Невъзможно. Откажи се , каза си тя. Просто не можеш да го направиш. И никой не го очаква от теб.

Но къде да иде?

Минис. Моя невъзможна обич. Спрял си се на погрешния човек. Бих те спасила, ако можех, но не мога. Просто не съм достатъчно силна.

Тя се отпусна на земята и заплака.

Тиан се чувстваше изцедена. Защо Рил беше спасил живота ѝ, а после я бе оставил тук? Дали беше избягал с амплимета ѝ? Това ли искаше той в действителност? Дирещата ѝ ръка намери раницата и потъна вътре. Шлемът си беше там, малкият кристал също.

Тя изсипа съдържанието на земята и трескаво започна да го преглежда. Инструментите ѝ издрънчаха върху камъка. Дрехи, дажби, спален чувал, сапун — всичко си беше там.

Без амплимета.

Рил я беше оставил на средата на възвишението, далеч от телата. Тиан пое надолу, дирейки факли. Миризмата на кръв се усили. Ръката ѝ се натъкна на нещо сковано — мъртъв войник.

Тя се натъкна на още три тела, после пред нея се изправи тунел. Той трябва да беше вторият, третият или четвъртият, защото именно пред тези три прохода се бе провела битката. След като си припомни разположението на пещерата, тя се сети къде трябва да търси. Снопът с факли трябваше да се намира от лявата ѝ страна.

Откриването ѝ отне изненадващо дълго време и стана малко случайно. Тиан се бе натъкнала на мъртвия лиринкс, беше се хлъзнала в локва гъста кръв и бе изгубила представа за разположението си. Тогава протегнатите ѝ ръце бяха напипали факлите.

Една все още беше насмолена. С помощта на огнивото си тя изтръгна искри и я запали. Пламъкът прободе очите ѝ. Тя насмоли факлата и под светлината ѝ претърси цялата пещера. Не откри амплимета.

Клещите, с които беше извадила болта от врата на Рил, също липсваха. Празнината сред инструментариума приличаше на липсващ зъб. Тя откри мястото, на което Рил беше лежал, откри следите от повръщането му, дори видя очертанията на щипците. И те, и болтът липсваха.

Рил изникна зад нея, с което я накара да извика сепнато. В ръката му блестеше светлина, идваща от амплимета. Тя се отразяваше от кожата му, придобила жълтеникав цвят.

— Какво правиш с кристала ми? — трескаво попита Тиан. Абстиненцията я правеше нервна.

Той меко се усмихна. Веселие или глад изразяваше тази мимика?

— Не мога да виждам сред пълен мрак — изръмжа Рил.

Тиан отстъпи назад, съжаляваща за остротата си.

Усмивката му стана по-широка.

— Няма да те изям, дребни човеко.

Това не я успокои особено.

— К-къде беше?

— Проверявах тунелите, за да се убедя, че никой не ме преследва.

— Защо, някой идваше ли?

— Не и от тази посока! — Ранената му ръка посочи прохода към кристалната мина. Възстановяващите се пръсти вече бяха с големината на детски. — Скалите са се разместили и тунелът е задръстен.

— Защо си взел щипците ми?

— Кое?

— Инструментът, с който извадих болта от врата ти. Лежаха там. — Тя му показа очертанията.

— Не съм.

— Лежаха до болта. Ти трябва да си.

— Не съм. Защо ми е да го правя?

— Значи някой е бил тук!

— Един човек се върна — предводителят. Надушвам миризмата му. Но си е отишъл.

Обхвана я страх. Ги-Хад трябва да се е върнал заради нея и е открил щипците ѝ. Да се съдейства на врага беше непростимо престъпление, а сега той разполагаше с доказателства. Тиан отпусна лице в шепите си. Опитваше се да мисли, но не можеше. Прекалено я беше страх. Когато отново повдигна глава, Рил я гледаше.

— Защо си още тук?

— Заради дълга си — отвърна лиринксът.

— Ти ми спаси живота. Дългът ти е платен!

— Не и ако ще умреш веднага щом те оставя.

— Доста строг морал — саркастично рече Тиан.

— Така е. Каква полза иначе? Ще те съпроводя до дома ти.

Ако се върнеше във фабриката, Ги-Хад щеше да уреди екзекуцията ѝ.

— Вече нямам дом.

Рил изглеждаше замислен.

— Къде искаш да отидеш?

Тиан започваше да се паникьосва. Къде би могла да отиде? Всички посоки се отличаваха с еднаква безнадеждност. Така че нищо не ѝ пречеше да опита невъзможното и да се отправи към Тиртракс. Несъмнено щеше да умре по пътя, но поне щеше да е изпълнила обещанието си към Минис. Това я накара да се почувства по-добре.

— На юг! През планините, до Тараладел.

— Там имаш близки?

— Не, но по̀ на запад, в Мириладел, за пръв път ще се срещна с един мъж.

— Аха, уредено чифтосване.

Тиан се изчерви.

— В известен смисъл. Всъщност не е точно уредено, но се надявам…